Постинг
25.01.2010 23:44 -
Пътят на нормализацията в българската наука
Днес в публичното пространство прехвръкна една идея, която звучи наистина интересно и дори обнадеждаващо за българското образование и наука. Отрасълът, който в последните години не може по никакъв начин да се нарече конкурентноспособен, може би най-сетне е на път да превъзмогне догмите на съветския тип наука и да поеме към западния модел на висше образование, тясно обвързано с научния процес.
Какво се случи? БАН обяви, че разглежда предложение за разкриването на нов Изследователски университет към академията на науките. Това по същество ще направи институтите не просто научни звена, но истински научно-образователни центрове, ако се планира и приложи правилно. А всъщност тази промяна е една от най-важните и най-належащите в българската наука, ако тя смята да се развива занапред в глобалните условия, налагани предимно от американския научно-изследователски модел.
В западния модел рядко има институции като сега съществуващата Българска академия на науките. БАН е една голяма и силно централизирана академия, която обаче в по-голямата част от случаите не реагира адекватно на търсеното като технологии от потенциалните ползватели на такива (т.е. бизнесът), а търси държавни субсидии, за да се финансира и да продължава да съществува в настоящия си вид. По тази причина в повечето случаи нито науката е на необходимото ниво, тъй като не е конкурентноспособна на западната, нито заплащането на учените и специалистите е адекватно, тъй като идва от доста дефицитния държавен бюджет.
За сравнение, на Запад и особено в САЩ системата е много по-децентрализирана. Там основно научно звено е не някаква академия, а университетът. Той от своя страна не прилича на нашите университети, а е по-скоро федерация от факултети. Тези факултети са разнообразни, но в тях се извършва реалният обучителен процес, както и научната дейност. Учените работят по свои изследвания и проекти, които обикновено се финансират от частни лица и в много редки случаи от държавни поръчки. Едновременно с това те преподават на студенти, с което предават своите знания и намират нови асистенти и потенциални продължители на своето научно дело, т.е. получава се нещо като чиракуване в науката по съвсем естествен път. Тъй като държавата няма специално да плаща на хора само за да работата им да може да се отчете като извършена научна дейност, те трябва да си подсигурят добри отношения с бизнеса, който се явява главният работодател на научните среди. Различните технологии, които се разработват, после биват използвани в индустрията и сферата на услугите, с което спомагат за създаване на повече капитал и повишаването на жизнения стандарт на цялото общество. Учените, които имат добри идеи пък, могат да се радват на достойно заплащане и финансова сигурност, придружена с много по-големи възможности за развитие в своето поле на дейност.
Полека-лека се вижда, че някои университети започват да провеждат научна дейност и у нас. Това все още е в твърде малък мащаб, за да окаже реален ефект върху икономиката и от там върху живота на хората. Факт е обаче, че ако БАН като огромна институция с многобройни кадри и специалисти в различни области, се преструктурира по подходящ начин и създаде успешно образователно звено към нея, това ще бъде гигантска крачка напред към нормализацията на българската наука и превръщането й в конкурентноспособна на западната. Оттук и постигането на по-добър жизнен стандарт за мнозинството от хората не би трябвало да е твърде далеч.
Какво се случи? БАН обяви, че разглежда предложение за разкриването на нов Изследователски университет към академията на науките. Това по същество ще направи институтите не просто научни звена, но истински научно-образователни центрове, ако се планира и приложи правилно. А всъщност тази промяна е една от най-важните и най-належащите в българската наука, ако тя смята да се развива занапред в глобалните условия, налагани предимно от американския научно-изследователски модел.
В западния модел рядко има институции като сега съществуващата Българска академия на науките. БАН е една голяма и силно централизирана академия, която обаче в по-голямата част от случаите не реагира адекватно на търсеното като технологии от потенциалните ползватели на такива (т.е. бизнесът), а търси държавни субсидии, за да се финансира и да продължава да съществува в настоящия си вид. По тази причина в повечето случаи нито науката е на необходимото ниво, тъй като не е конкурентноспособна на западната, нито заплащането на учените и специалистите е адекватно, тъй като идва от доста дефицитния държавен бюджет.
За сравнение, на Запад и особено в САЩ системата е много по-децентрализирана. Там основно научно звено е не някаква академия, а университетът. Той от своя страна не прилича на нашите университети, а е по-скоро федерация от факултети. Тези факултети са разнообразни, но в тях се извършва реалният обучителен процес, както и научната дейност. Учените работят по свои изследвания и проекти, които обикновено се финансират от частни лица и в много редки случаи от държавни поръчки. Едновременно с това те преподават на студенти, с което предават своите знания и намират нови асистенти и потенциални продължители на своето научно дело, т.е. получава се нещо като чиракуване в науката по съвсем естествен път. Тъй като държавата няма специално да плаща на хора само за да работата им да може да се отчете като извършена научна дейност, те трябва да си подсигурят добри отношения с бизнеса, който се явява главният работодател на научните среди. Различните технологии, които се разработват, после биват използвани в индустрията и сферата на услугите, с което спомагат за създаване на повече капитал и повишаването на жизнения стандарт на цялото общество. Учените, които имат добри идеи пък, могат да се радват на достойно заплащане и финансова сигурност, придружена с много по-големи възможности за развитие в своето поле на дейност.
Полека-лека се вижда, че някои университети започват да провеждат научна дейност и у нас. Това все още е в твърде малък мащаб, за да окаже реален ефект върху икономиката и от там върху живота на хората. Факт е обаче, че ако БАН като огромна институция с многобройни кадри и специалисти в различни области, се преструктурира по подходящ начин и създаде успешно образователно звено към нея, това ще бъде гигантска крачка напред към нормализацията на българската наука и превръщането й в конкурентноспособна на западната. Оттук и постигането на по-добър жизнен стандарт за мнозинството от хората не би трябвало да е твърде далеч.
СПТУ ПО ПОЛИТИКА - един от младите учени...
Клюката и родната журналистика
Студенти от ВТУ организират първата балк...
Клюката и родната журналистика
Студенти от ВТУ организират първата балк...
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
За този блог
Гласове: 1565
Блогрол
1. thetrooper - много увлекателно четиво
2. toross - истината за близкото ни минало
3. boristodorov56
4. mamkamu
5. smani
6. Илиян
7. Йосиф Флавий - разбиващ шаблона :)
8. Tvel's blog
9. raylight
10. wallstreet - икономика, финанси, политика
11. Блогът за икономика
12. Разказани медитации
13. Блог на Мартин Заимов
14. Блог на Иво Беров
15. Блог на Теодор Дечев
16. Блог на Мартин Димитров
17. Десни връзки
18. Официален сайт на СДС
19. Факултетен студентски съвет на Философски факултет на СУ
2. toross - истината за близкото ни минало
3. boristodorov56
4. mamkamu
5. smani
6. Илиян
7. Йосиф Флавий - разбиващ шаблона :)
8. Tvel's blog
9. raylight
10. wallstreet - икономика, финанси, политика
11. Блогът за икономика
12. Разказани медитации
13. Блог на Мартин Заимов
14. Блог на Иво Беров
15. Блог на Теодор Дечев
16. Блог на Мартин Димитров
17. Десни връзки
18. Официален сайт на СДС
19. Факултетен студентски съвет на Философски факултет на СУ