Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.02.2010 01:20 - Как беззаконието унищожава държавата
Автор: demokratizator Категория: Политика   
Прочетен: 2784 Коментари: 7 Гласове:
5



От всички проблеми, проявили се в даден момент след 10-и ноември 1989 г., а и още след 9-и септември 1944 г., няма по-голям от беззаконието и тоталното привикване към него на огромни маси хора в България. Може да се каже, че у нас настъпи някаква почти еволюционна адаптация на индивидите към законите на държавата, така че вече тези закони да нямат пряк ефект върху тях.

Днес четем за поредния случай на полицай, добър и опитен човек, отишъл с нагласата да помогне на ранен, който пък се оказал пиян и от благодарност го убил, като ранил сериозно и колегата му. Като оставим настрана конкретиката на този казус (мир на праха на горкия човек) на практика виждаме еманацията на беззаконието у нас. Хората са дотолкова еволюирали по времето на социализма, че вече за тях дори блюстителят на закона, пазещият реда, който би трябвало да гарантира оцеляването им, няма никакъв авторитет и като че ли седи и някъде под човека само защото е полицай.

Как се постигна това? Нещата тръгват от скалъпените партизански/комунистически милиционери, които тръгват на лов на вещици след 9-и септември 1944 г. Вместо да съдействат за съграждане на нещо добро, те без съд и присъда ограбват имуществото на десетки хиляди, които считат за много богати, а останалите направо убиват без никакви церемонии. Това поставя началото на недоверието и страха на средностатистическия българин спрямо средите на МВР. Той постепенно разбира, че полицаите няма да защитават него, имуществото му, статуса му, правата му, а само и единствено ще спомагат настоящият режим да се увековечи, без значение каква е социалната цена.

Вината обаче не е на обикновения полицай. Вината е на законодателя, който не е създал правилната нормативна база, върху която да действат правоохранителните органи. Вината е на върхушката, която управлява изпълнителната власт и най-вече МВР и която не е успяла да вдъхне правилните качества у своите служители, а е търсила главно груба сила, физическа издръжливост и по възможност по-малко въпроси и повече изпълнение.

Заедно НС и МВР правят от полицията вместо гарант за правата на индивида, едно политическо разузнаване, което да може в точния момент да извади подходящия компромат срещу даден политически противник. Това се прави и преди, и след 10-и ноември. Системата на практика не е променяна след падането на Живков и БКП от власт. Някои закони са изменени, но принципът на работа на полицаите остава същият - да докладват на своите шефове, които да преценят чак след това какво може и какво не може да се ползва срещу други хора и да го предадат от своя страна на своите началници в различни политически и бизнес кръгове.

Полицаят никога не стана закрилник на общността, хората никога не го почувстваха близък. Те постепенно овладяха изкуството на андрешковщината и успяха да заобиколят повечето от безмислените ограничения, които съдържаха законите по времето на социализма. Хората се приспособиха към факта, че полицаят е там не за да ги пази, а за да ги бие, гони, малтретира. Те се приспособиха към факта, че държавата е там не за да им осигури условия за добър живот, а за да ги държи в клетка, от която няма да ги пусне, и единственият начин да излязат навън е чрез заобикаляне на общоприетите правила.

Точно тази нужда от андрешковщина кара хората постепенно да обърнат гръб на униформените и да започнат да ги свързват почти ексклузивно с негативни конотации. Законът и човекът, комуто е възложено от държавата да бди за неговото изпълнение, на практика е бойкотиран от хората. Те в един момент просто не искат да знаят що е това закон, камо ли пък що е полицай. Представата за подкупен катаджия е толкова широко разпространена сред българския народ, че се е превърнала в един от най-устойчивите културни архетипи на най-новата ни история.

А по-лошото е, че за хората друг архетип за полицай няма, поне в България. Може би някои от тях, като гледат криминални сериали, се замислят, че всъщност полицаите не са лоши. Че те правят добро, че поемат огромни рискове, търсейки виновника за нарушението на правата на друг човек, че често си патят. Но също, че когато се наложи да поемат отговорност, те не се поколебават да защитят себе си или свой колега, или невинен гражданин, като стрелят на месо по заподозрения. И рядко тези полицаи, на които се е наложило в рамките на службата си, да си послужат със смъртоносна сила, биват критикувани. Напротив, всички знаят, че това, което са направили, е било необходимо, за да се избегнат по-нататъшни кръвопролития. Никой не се съмнява в преценката на полицаите, защото те са част от общността, в която живеят, и за тях важат същите правила като за всички останали с много малки разлики.

А в България полицаите се трепят. Нямат право на почти нищо, когато им се наложи да задържат дадено лице. За сметка на това нарушителят е винаги в правото си. Българското общество държи на андрешковщината и не позволява някакви си държавни служители на реда да пипат когото и да било. Но как, това е против правата на хората. Истината обаче е, че обществото е заблудено от слабата политика на държавата. То още не може да й повярва, че ще се справи с престъпността, че даден закон е необходим и ще се приложи. Обществото си мисли, че всеки следващ закон е безмислен, понеже никой няма да го спазва. Затова и полицаите са излишни и могат да се разпуснат.

Само че това е изначално грешна концепция. Ред трябва да има, защото инак човечеството ще се завърне към естественото си състояние на съществуване, т.е. състоянието на постоянна война и конкуренция за ресурси на всеки индивид с останалите индивиди. Все пак в 21-и век се очаква, че обществото ни е достатъчно напреднало, за да е наясно какъв е смисълът да я има въобще държавата - тя трябва да гарантира нашето оцеляване, първо групово, а след това и индивидуално. Неслучайно Аристотел още е казал, че човек, който живее извън рамките на полиса, е или звяр, или бог. Така и днес не бива да се допуска завръщане на хаоса и беззаконието. Редът трябва да се гарантира от държавата. В крайна сметка, тя има или поне би трябвало да има монопол върху насилието, чрез което да осигури стабилен ред.

Свободата е прекрасно нещо, но не бива да се бърка със слободия. В крайна сметка, когато свободата на един стигне до там, че да пречи на живота или правата на друг, това вече не е автентична свобода в едно общество. Автентичната свобода предполага всеки да е свободен, доколкото не пречи на другите. А в случая от днес, както и в много други напоследък, очевидно ние имаме точно нарушаване на свободата на полицейските служители. Затова е необходимо да се въведат редица мерки, които да спомогнат тази свобода повече да не се накърнява. От една страна са необходими законодателни промени, където се налага, за да се попречи на това да се правят юридически проблеми на полицаи, които съвестно вършат задълженията си. От друга страна по-важно е самата система на МВР да засили органите си най-вече чрез подобряване на имиджа на служителите си. Полицаите трябва да са разпознаваеми, открити хора, нещо като шерифите в Щатите, където всеки живущ в някой малък град познава лично шерифа или поне един полицай от близо и това създава едно общностно чувство, което помага при справянето с различни трудни ситуации. Това ще спечели популярност на българския полицай, ще го издигне в очите на хората и ще му донесе неочаквани съюзници, когато не ги очаква, а успоредно с това ще засили ефекта на законите и ще намали нивото на слободия в държавата. Законите и хората, които следят за тяхното изпълнение, вървят ръка за ръка. Безмислено е да има закони, след като никой няма да ги изпълнява или да следи за тяхното изпълнение. Добре е да се помисли за това кои закони не са нужни и кои са пропуснати в сегашната система. Полицаите трябва да имат добри правни познания, за да не правят грешки, когато ситуацията ескалира до въоръжен конфликт.

Може би някой ден в България отново законите ще се спазват и то от всички. За да това да стане обаче, процесът ще изпита до краен предел способностите на българските политици да мислят и действат национално отговорно, а и на отделните граждани да се отърсят от разбирането за вечна безнаказаност. Може би тогава и полицаят ще се ползва с нужното уважение и ще престане да служи за плашило на още неизпечени хитреци, а ще придобие статута на важна фигура в рамките на своята общност. Фигура, която е облечена в авторитета на държавната власт и чиято функция е да съблюдава това никой да не бяга от общозадължителния характер на законите.


Тагове:   как,


Гласувай:
5



1. smani - demokratizator
09.02.2010 09:05
Проблемът е, че ние живеем в рамките на Полиса; държим се като зверове и се смятаме за богове!
Такова чудо Аристотел и Платон не са виждали.
цитирай
2. evrazol - Уважението не се дава
09.02.2010 09:48
То се заслужава. Полицейската работа не е за прости хора, но понеже никой културен човек няма да се хване с тая работа, тя се върши от останалите. Определени съсловия у нас упорито работят за колективната си слава доста дълго време. Някои от тях напълно заслужават общия си знаменател: Съдиите, политиците, но най-вече полицаите
цитирай
3. boristodorov56 - Милиционерски отрепки и кумънизки защитници!
09.02.2010 10:39
"Нещата тръгват от скалъпените партизански/комунистически милиционери, които тръгват на лов на вещици след 9-и септември 1944 г. Вместо да съдействат за съграждане на нещо добро, те без съд и присъда ограбват имуществото на десетки хиляди, които считат за много богати, а останалите направо убиват без никакви церемонии."

След тези кървави събития и неубоздана вакханалия народа престава да се идентифицира с държавата и властта, защото тя е кървава сатрапия, и се осъществява чрез Народната милиция.
Две неща не са променили от 10 септември`44 до днес - Народната милиция и Народния съд.

Милицията е организирана като институция с едничката цел - да бъде щит и меч на партията и винаги е мачкала народа като валяк и друго не знае да прави! Заедно с червените гестаповци от ДС.
Затова дори катаджиите като те спрат те гледат като класов враг.
Никога не бива да се забравя, че днешната полиция е вчерашната милиция е че нищо не се е променило.
Що се отнася до пръвораздаване и съдебна систева и тя е със същото предназначение - да громи класовия враг и да прекършва всяка глава гледаща в посока различна от посоката на партията. Правосъдието у нас е правораздаване по презумпция за виновност и налагане на наказания по необходимост - такива са постулатите на социалистическата законност и ред.
Те не раздават справедливост, а класово обусловена и партийно мотивирана реакция.
Променено ли е нещо за да се промени тази крещяща несправедливост и унизяваща човека действителност?

Милиционерски отрепки и кумънизки защитници на несправедливостта!
цитирай
4. demokratizator - Благодаря за коментарите
09.02.2010 12:03
@ smani

Наистина не бях виждал нещата от този ъгъл, но си прав. :)

@ evrazol

Съгласен съм, че уважението се заслужава. Все пак обаче трябва да се запитаме, някой прави ли нещо, за да полицейските служители да заслужат уважение? Ръководството на МВР, законодателите или някой друг по-висшестоящ от полицаите, който да спомогне тяхната работа и да им даде тласък? Може би точно в това е проблемът.

@ boristodorov56

С всичко, което си казал, съм съгласен. Не исках да го описвам в такива подробности, но съм на същото мнение. Обаче не е ли редно днес, 20 години след падането на тоталитарната власт, полицаите у нас да започнат да се държат към хората като хора? Не е ли редно хората да започнат да уважават тези, които се стремят да ги запазят, веднъж когато те са почнали да ги пазят? И най-вече не е ли редно като във всяка свободна и демократична държава законите да се спазват? Наистина трябва нещо да се промени.
цитирай
5. darkanion - Митко,
09.02.2010 22:34
вече си моят идол (bow)
1. Не се бях сещал за това, което си написал.
2. Не обичам думата "класа"; за мен всички са равни (пред закона) - никой не е под мен или над мен и не обичам да се отъждествявам с някви групи. Аз съм индивидуалист.
3. Не мислиш ли, че законите трябва да уреждат моралните взаимоотношения между хората, тогава, когато ги няма. Карл Маркс мисли така. Затова мисълта на комунистите и "сторителите на социализма" не са се интересували от законите - долкото след като дойде епохата на социалистическото общество и хората живеят щастливо и задружно и не познават злото, на тях няма да им трябват закони.
4. Преди няколко месеца като си вървях по пътя и се сетих за едно определение, което ни се дава като сме малки, за полицаите - те са пазителите на реда. В това отношение е прав другарят Жаблянов, когато ни даде примера с полицая на улицата - хората трябва да знаят, че ако повикат някакъв полицай, той веднага и безстрашно ще се отзове насреща и ще помогне. Полицаите познават законите и съблюдават за спазването им. Поне така трябва да бъде...
5.6. Не бива, мисля, да слагаме всички полицаи под общ знаменател. Винаги има изключения. Затова и имаше стачки, мисля. На полицаите не им е лесно, тя самата професия не е лесна.
И наистина тр да се уредят веднъж за винаги какви са правата и задълженията на полицаите, от една страна, и на обикновеното население - неполицаите, - от друга. Не може аз да имам право да удрям полицай - пазител на реда - и да мина безнаказано, а той да няма право да ме удря, защото ми нарушавал свободата...
цитирай
6. demokratizator - @ Илиян
09.02.2010 23:49
Благодаря ти за коментара. :)

Съгласен съм с казаното от теб. По отношение на 3-та точка ще кажа само, че за мен лично законът е това, което логически следва от другите социални регулатори, които са се появили преди писаното право - митология, религия, морал, обичайно право. Както не може и не бива да се създават изкуствени закони, които нямат морален гръбнак, така не бива и да се разчита, че едно общество може да се управлява без закони, тъй като това ще доведе само и единствено до анархия. Ако законите наистина са правилно структурирани като съдържание и насоченост, не са прекалено тежки и не са прекалено формални, тогава ще има смисъл от тях и полицаите може би ще могат и да си вършат работата.
цитирай
7. darkanion - абе,
10.02.2010 00:14
...
няма нещо от 3., което да не е казано от мен с ирония. Просто е доуточняващ факт защо милиционерите се борят срещу "класовия враг", а не срещу неправдата в обществото и прочие...

Все още не знам как да формулирам тезата си за законите и 10-та глава от "Малкият принц", която ми е любимата и дори си позволих да я публикувам: http://darkanion.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/02/08/c-est-moi.489045 . Защото само интуитувно мисля, че е много важна. Особено за нас като учещи политология :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: demokratizator
Категория: Политика
Прочетен: 237270
Постинги: 34
Коментари: 253
Гласове: 1565
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031