Напоследък имах шанса да поразмишлявам над това колко малко знам за икономическата страна на нещата в политиката, а и изобщо в бита. Всъщност спрямо много други хора аз съм цял експерт, защото знам какво е валутен борд, знам какво е банка и какви са нейните функции, знам и какво е така нареченото секюрити. Не на последно място знам какво е лихва и лихвен процент или поне мисля, че знам. И все пак, в сравнение с хора от чужбина, които не се занимават особено активно с финанси и икономика, например чрез някакво висше образование в тази област, аз знам нищожно малко. А какво остава тогава за един средностатистически българин, който няма никакви интереси към финансите и икономиката, но въпреки това му се налага да ползва услуги в сектора? Какво става с човек, който не може рационално да претегли чисто икономически вредите и ползите от даден държавен акт или проект? Ами получава се един безотговорен финансово отговорен субект.

Ще бъда директен. Българската държава се хвали от Живково време с това, че имала добро образование. Доколко това е така, ще коментирам в отделен постинг, когато имам време да разгледам конкретно темата за средното образование в България. Сега само ще кажа следното: дори да приемем, че българското образование е на нивото, на което то се спекулира от големи групи хора, че е, това е крайно недостатъчно, за да осигури елементарна грамотност на бъдещите граждани на България, а оттам на ЕС и света, относно тяхното финансово бъдеще.

Какво имам предвид? Че аз след няколко месеца, живот и здраве, ставам на 20 години и имам право да работя, да влагам пари в банки, да тегля кредити и да играя на борсата, но никой не ме е учил в целия период на задължително държавно образование как и защо. Единственото, което се учи за икономика в училище, са някакви фактологически неразбории относно Голямата депресия през 20-те години и може би политическите боричкания около идеята за данък десятък  у нас след Освобождението. Икономиката на практика е задушена в българското образование и е оставена за разглеждане в чисто исторически контекст, който е твърде отдалечен от днешната реалност и от истинските нужди на хората да разбират какво значат категории като пари, банки, инвестиции.

Нали уж държавното образование трябва да създава отговорни граждани, които някой ден не само да могат да четат, пишат и смятат, но и да могат да се чувстват сигурни в своите умения да разбират света, в който живеят т.е. икономиката му. За пазарна икономика в училищата се споменава отново почти изключително в часовете по история, когато се прави паралел между планова и пазарна икономика, като разни историци трябва да обясняват кое как работи. Редно ли е това?

Като се замислим, ще разберем, че би следвало всеки гражданин не само да получава фундаменталното знание да чете, пише и смята, но да може и да се съвместява по подходящ начин с останалите членове на общността. В този смисъл на него му е необходима политическа грамотност, но най-вече икономическа, защото това са парите или материалното изражение на политиката. Не може да се опитваш да имаш най-добрите математици, компютърджии, лингвисти, литератори и лекари, ако никой от тях не схваща как се случват нещата в света и от какво зависи неговата финансова сигурност. Трябва яснота по отношение на това кой кой е в съвременната капиталистическа система, какви са ролите на държавата, на банките, на фирмите, на различни други организации и най-вече къде се вмества отделният човек с неговите умения в дадена област. Важно е още в ученическа възраст, преди навършване на пълнолетие, хората да са наясно с основните понятия, за да разберат в какъв свят живеят.

Може би някои смятат, че е задължение на родителите да обучават децата си финансово. За съжаление това не може да стане, защото и на тях масово им липсва икономическа култура. Проблемът е стар и той трябва да се реши в посока подобряване на знанията за новите поколения, а не да се прави опит да се вкара информация в главите на възрастните. Освен това в България се заделят достатъчно средства за образование, за да може да си позволят училищата да добавят още един предмет в един от по-горните класове, който ще има огромна социална възвръщаемост за масите и държавата.

Не може в едно средно училище, което не е специализирано в дадена област от икономически характер, единственото, което да се учи, свързано с икономика, да е в един-единствен урок по математика някъде в 11-и клас, когато се дават формулите за изчисление на проста и сложна лихва. Икономиката е много повече от тези формули, но за да го разберат, младите хора трябва да отидат в икономически ВУЗ, където евентуално да получат най-накрая някаква грамотност по основни въпроси.

Може би в известна степен това е и причината кандидат-студенти да избират масово да учат в икономически университети - самият факт, че не познават изобщо областта ги кара да се стремят да изравнят своето знание поне малко на знанието на хората в другите страни. А може би пък си мислят, че икономиката е много лесна наука, защото не са я учили никога през живота си за разлика от дисциплини като математика и история.

Но икономическите ВУЗ-ове не са решение на проблема. Не може всички в държавата да бъдат икономически висшисти, защото тогава ще се занимаваме само със спекула, а не с реално производство. Вместо това трябва някаква много малка част да стават истински експерти по финанси, а огромното мнозинство да придобие икономическа грамотност по отношение на базовите предмети на науката, така че да може поне малко да разбира динамиката на паричните потоци, когато отново отиде в банката да си изтегли заплатата и се чуди от какъв дявол служителката му предлага да си направи влог. Че нали си има карта, дето вади пари от нея, какво повече му трябва на човек?

Има и друга важна причина да се въведе икономиката като задължителен предмет в средното образование и тя е свързана с това, че като цяло данъчната култура на хората в България е ниска. Масово не се плащат данъци или определени данъци се пропускат, което невинаги става с умисъл, а просто следва от лошото данъчно администриране на агенции като НАП, които не съумяват да обяснят на хората по подходящ и достъпен начин какво се облага, с колко се облага, кога се плаща, къде се ходи, за да се плати, какви документи се носят, за да се удостовери съответното плащане. В крайна сметка събирането на данъци е основна функция на държавата и тя не може да не прави всичко по силите си, за да си осигури добри постъпления, които стават не просто чрез ниски данъци, а чрез информираност и грамотност на обществото.

Липсата на икономическа култура кара хората много по-лесно да се поддават на манипулации от страна на популистки политически лидери и формации, които се стремят да спечелят вота на невежите. Това обезмисля демократичния процес, защото предопределя избора за харизматични водачи, които нямат реално работеща и сигурна програма, а по-скоро се опитват да играят със страховете и надеждите на хората т.е. чисто емоционално да ги подведат. В 21-и век трябва да се стремим разумът да надделява, когато имаме за цел да участваме активно в обществените отношения, а не да позволяваме нашите емоции да бъдат манипулирани.

В най-скоро време нещо трябва да се направи, за да се подобри грамотността на населението по отношение на базовите икономически проблеми и понятия. Няма как един човек, който не знае що е банка и що е дълг, да направи информиран избор за това как да управлява парите си и кога си струва да изтегли кредит, както и какъв кредит би му свършил работа. Още по-лошото е, че няма как една нация, която в голямата си част не знае що е облигация, акция или фючърс, да се стреми да догони големите икономически играчи от ранга на Западна Европа, Америка и Източна Азия. Липсата на адекватно образование за младите ги превръща в най-добрия случай в хора, които не могат да се възползват от добри възможности, а в по-лошия - в абсолютно безотговорно боравещи с финансови средства индивиди, които накрая ще стигнат до дъното, повличайки и много други хора със себе си.

Прав си , юначе!
В моите очи си 100% прав.
Късмет!

кредити и да играя на борсата, но никой не ме е учил в целия период на задължително държавно образование как и защо".

Хммммм.
Това не е задължително да бъде преподавано! Където и да е по света. Затова в другите страни има така нар. "частни колежи с определена насоченост на интересите". Тук искам да спомена за един всеизвестен факт: Стиив Джобс /знаете "Apple" и "Mackintosh"/ Той е също и CEO на най-доброто анимационно студио в света "Пиксар". Когато е започнал със своя приятел Стиив "Еппъл" в гаража на родителите си, е бил на 19 години. На 29 вече е милиардер!!! Да не би някой да му е преподавал икономика, финанси и пр.? Учил е в "Риид" само!!! 6 /шест/ месеца. Няма висше образование.
Гласувал си е годишна заплата от 1 долър. Веч повече от 20 години. Сещате се защо, нали?

Кон с капаци. Гледа само напред.
А представете си икономическата грамотност ако се допълни с качествено производство на всички нива, какъв напредък се получава!

Много точно говорите. / да можех и аз така../ :)

@ eien

Човекът, за когото говорите е по-скоро изключителен случай т.е. изключението, което потвърждава правилото, а именно, че на подрастващите трябва да се осигури качествено икономическо образование, за да впоследствие те да добият отговорно финансово поведение - по същия начин, както им се осигурява добро литературно и математическо образование, за да могат да четат и смятат правилно в своя съзнателен живот.

Аз не оспорвам факта, че има гениални хора, които постигат много повече от средностатистическите, и често го правят без да са получили каквото и да е образование, да не говорим за икономическо. Аз обаче твърдо вярвам, че не може една държава да смята образованието, което дава на гражданите си, за пълноценно, ако не ги научи на основните неща, които ще им трябват в живота - да смятат, да четат, да пишат, да знаят историята на народа и държавата си, да познават смисъла на законите, да могат да мислят критично и аналитично, но и да могат да се чувстват сигурни финансово, за да взимат правилни решения относно проблеми от различно естество, засягащи всички техни качества и умения. Може би тук е мястото да добавя и още една причина финансовата сигурност на индивида да е толкова важна - тя е формиращ фактор на средната класа т.е. общопризнатата от всички класици (може би без Маркс) прослойка, която е сигурна в себе си и взима рационални решения, когато се отнася до политика. Тя е движещата сила, но същевременно и стабилизаторът на обществото, който му пречи да стане жертва на болните амбиции на диктатори, възползващи се често от чувството на несигурност у масите.

boristodorov56

…...oooO…………....
…..(….)…..Oooo…
……)../…..(….)….
…..(_/…….)../…..
....…………(_/……...
..… АЗ БЯХ ………..
..………. ТУК ……...