Напоследък ми се отдаде възможност да правя повече сравнения между това как функционира икономическата система у нас и тази на Запад. Едно от основните неща, които според мен са характерни за американския (а и за западноевропейския) модел, е, че е предвидена от закона възможност за обявяване на личен фалит на физическо лице. Нещо, което у нас го няма.

За какво иде реч? Ами когато един човек се окаже в ситуация, в която дължи огромни дългове на различни банки, хора, фирми или държавата, при условие, че няма как да ги изкара и изплати, може да реши, че е по-изгодно за него самия да обяви банкрут. Обявяването на банкрут става лесно, особено в САЩ, където има много специалисти в тази област, които са готови да дадат съвет дали наистина това е необходимо в конкретния случай и има ли други по-добри варианти пред задълженото лице.

Какво включва обявяването на личен фалит на физическо лице? В различните страни законът действа различно, като в американския вариант се изисква човекът да прехвърли цялата си собственост на кредиторите, но за сметка на това неговият дълг се счита за изплатен. Човекът наистина няма нищо като собственост, но е с изчистени задължения и стига да работи, ще може сравнително бързо да си стъпи отново на краката, макар и живеейки известно време под наем. Всъщност тази възможност му дава шанс, в случай, че е взел поредица от грешни икономически решения в своя живот, например ипотека, която не може да изплати, много изхарчени пари на кредит и т.н., да успее да се отърве от един огромен дълг (от порядъка на стотици хиляди долари) и да започне от начало.

Къде е уловката? Как е възможно ей-така човек да каже "довиждане" на натрупаните с години задължения? Ами уловка наистина има и тя се състои не просто във взимането на собствеността на човека, което само по себе си ще изплати само малка част от дълга му в някои случаи. При обявяване на личен фалит този факт се записва прилежно в кредитното досие на лицето и за определено време (5-10 години) то ще се счита за инвестиционно нерентабилно и няма да му се отпускат кредити от повечето банки и други финансови институции. Естествено, за американците, които са свикнали да купуват всичко на кредит и с кредитни карти, по-голямо наказание не може да има.

И все пак, за един работлив човек, който макар късно, е осъзнал своите грешки, възможността за личен фалит е един добър вариант той да се измъкне от много тежка ситуация, в която е принуден малко или много да робува на своите кредитори, заради моментно сгрешена позиция. Погледнато обективно, осъзналият грешките си човек ще работи много по-здраво, за да си възвърне предишните позиции и в процеса на този труд ще стане много по-производителен, т.е. ще е от полза за цялата общност той да работи и да успее (защото ще плаща съответно и повече пари като данък вместо да прибира социални помощи от държавта). Другият вариант, в който той е вкаран зад една почти непреодолима преграда, би довел човека до психически срив, пиянство и потенциално извършване на престъпления с цел да осигури минимума за живот на себе си и семейството си.

Доскоро си мислех, че в Щатите добре са се сетили за такъв закон. Наскоро разбрах, че не са единствените, подобно законодателство има и в почти целия ЕС. И като казвам "почти", разбирам без любимите Румъния и България. Напоследък обаче румънските законотворци са се досетили за този недостатък в системата си и изглежда са на път да го преодолеят, както можем да прочетем на http://www.investor.bg/?cat=5&id=95754.

Настоящата финансова криза, която предразполага към повече фалити на фирми и съкращения на хора, както и към повече лоши кредити, е добър повод да се въведе това законодателство и в България. В крайна сметка ние сме част от европейското семейство в 21-и век, живеем в глобален и демократичен свят, в който трябва да се постараем останките от крепостното право да не продължават да диктуват живота на хората.

В момента много хора се оплакват, че работят за банките. Нека се отърват от това бреме, и нека в близките 5-10 години се научат да живеят без банките. Така хем ще бъдат принудени да се простират според чергата си (нещо, което май твърде бързо забравихме), хем ще оценят реално за какво точно са нужни банките.
Да, и банките ще трябва да изпият 1-2 горчиви хапа, като се наложи да отпишат лоши вземания. Но те и без това ще трябва да ги отпишат рано или късно, при това колкото по-късно, толкова разходите по тези лоши вземания ще са по-големи.
И за двете страни фалитът е добър начин да се ограничат щетите.

Много добър коментар, съгласен съм с казаното, особено това за банките и начина, по който те ще се научат да се справят с лошите кредити.

поздравления!