Както днес се разбра, ние скоро няма да видим еврото. Поне няма да го видим в България като валута, с която можем свободно да пазаруваме и да се чувстваме чрез нея равноправни на останалите европейци някъде там в Западна Европа. Може би ще продължим да го виждаме, когато ходим от време на време на почивка или гурбет в Гърция и Испания, но инак то си остава далечен блян за едно по-добро европейско бъдеще на България.

Какво толкова, ще питате вие. Ако еврото влезе в обращение у нас, това ще доведе до покачване на цените с поне 30%, тъй като българският лев е надценена валута. Да не говорим, че търговците ще се изхитрят и ще вдигнат допълнително цените, така че хлябът от 1 лев да стане хляб от 1 евро. Значи по-добре да го няма това евро, нали?

Нещата обаче са по-сложни. Преди всичко, днес виждаме, че за пореден път българските официални власти са лъгали и крили реалните параметри на БВП, за да от официален 1,9% дефицит за миналата година той да стане реално 3.7%. Забележете, това е близо 100% увеличение на дефицита спрямо първоначално обявения.

Освен че са излъгали българските граждани, с което вече за съжаление всички сме свикнали, властите са декларирали нереални икономически параметри и пред органите на Европейския съюз, от които зависи не просто влизането на България в Еврозоната, но и това дали тя ще получава санкции поради прекомерния дефицит на страната. Според думите на министър Дянков е много вероятно срещу България да тръгне наказателна процедура за свръхдефицит за 2009 г.

Но като се абстрахираме от измамите и тарикатлъците, еврото все пак има смисъл. Не защото ще ни направи по-богати изведнъж, а защото така ще станем членове на елитния клуб на Европейския съюз - клубът на най-стабилните (с някои изключения като Гърция), силните и богатите страни, които задават тон на случващото се в Европа и извън нея. Защото това да можем да използваме свободно еврото като наша национална валута ще ни даде възможност много по-лесно да търгуваме в рамките на ЕС и да привлечем още повече инвестиции в България. И не на последно място, защото след като сме част от европейското семейство, което е най-богатото в света (вж. графиката), ние трябва всячески да се стараем да сме в челните редици на членовете му, а не да се чувстваме като просяци, поканени по милост на господарски обяд.


Първите 11 икономики в света за 2008 г. по номинален БВП в милиони щатски долари. Данните са на Международния валутен фонд.

Бих изтъкнал и още една причина да е по-добре да влезем в Еврозоната рано, отколкото късно, а тя е, че България е във валутен борд. На практика левът ни е закачен за еврото. Проблемът е, че ние хем трябва да пазим валутен резерв (от порядъка на 4 млрд. евро), който не можем да харчим, хем нямаме право да печатаме пари свободно, така че да увеличим паричната маса и да излезем по-бързо от кризата, хем трябва да спазваме различни други изисквания, защото инак ще плащаме глоби или бордът просто ще се срине, а с него и икономиката ни ще си отиде. Ако обаче влезем в Еврозоната, вече България няма да е в борд. Това означава, че ще се налага да спазваме само европейските изисквания за максимален разрешен дефицит, ще можем да изхарчим останалите във валутния резерв пари, за да помогнем на икономиката си да се изправи на крака и да вложим в големи инфраструктурни проекти като магистрали и ЖП транспорт, както и в образование, здравеопазване и комуналните услуги. Нещо повече, макар че пак няма да можем да печатаме пари, при криза може би ще можем да разчитаме това да прави за нас Европейската централна банка.

Изявлението на Бойко Борисов днес, че се отказваме от членство в Еврозоната според мен е прибързано. Не бива да се отказваме така лесно от нещо с огромен потенциал за нашата икономика. Ако той има право, че ние към този момент не изпълняваме критериите, то според мен не е прав, че ще е нахално все пак да се стремим към нея. Може би някои хора си спомнят, че през 1997 г. насред най-тежката криза в България след Втората световна война, когато страната беше в изключително тежко икономическо положение и предстояха болезнени реформи и светкавично взимане на решения, от които зависеха милиони хора, премиерът Костов заяви, че България ще се бори за членство в Европейския съюз в рамките на следващите 10 години. Колко абсурдно трябва да е изглеждало такова твърдение на един безпристрастен европейски наблюдател дори само при вида на банкнотите, които използвахме тогава (имаха толкова много нули, че на човек можеше да му се завие свят). И все пак, България успя. Тя не само се отърва от тези жалки банкноти, но и проведе болезнената, но необходима приватизация, нейната икономика тръгна нагоре, хората започнаха малко по малко да чувстват, че комунизмът е свършил. Те си купиха западни коли, много от тях си взеха на кредит нови апартаменти, строени по западна технология от нещо различно от смес от бетон и парцали. В този дух точно 10 години след краха от 1996-1997 г. България стана и член на Европейския съюз.

Дали не бихме могли да направим това и с еврото, днес, толкова години по-късно, но за един много по-кратък срок?

Еврото е един от сплотяващите инструменти на Европейския съюз. По мое мнение разделението на сферите на интеграция в Европа на Европейски съюз, Шенгенско споразумение, Еврозона и т.н. е излишно. Бих желал да видя страната си в един силен Европейски съюз, в който всички страни ползват еврото и всички учатват в Шенгенското споразумение. Разбира се, за да се случи това, би следвало всяка страна кандидат-член да покрие всички критерии за членство във всички интеграционни сфери. Но колко хубаво би било един ден да можем да пътуваме навсякъде в Европа без митници, без граничен контрол и без да се налага да обменяме валута. Тогава вече ще можем наистина да кажем, че живеем в Обединена Европа.

Още сме си жалки, братле! Колкото и да напрягат жили читавите единаци, глутницата крадци вършее и ще продължи да вършее, докато ошушка и последните остатъци

Те и гърците лъгаха, лъгаха...

много хубава като цяло. Оптимизъм и идеализъм - добре.
Но да кажа за приватизацията на Костов - работническо ментраджийската. Голямо разграбване, голяма далавера. Сега до голяма степен на точно тази приватизация си имаме "бизнес елита", който толкова много е "обичан и уважаван" от българския народ. Другото - апартаментите на кредит и западни коли. Забрави за такива екстри, че е било възможно да се случват в условията на валутен борд и бандитизъм. Страхотна мизерия - ниски доходи, безработица, емигранти. А Костов от време на време се появяваше на екрана с думите: "Ами всеки тРьябва да си носи кръста".
Та хората започнаха малко по малко да чувстват, че ЖИВОТЪТ е свършил.

А много ни се искаше комунизмът да е свършил, но той продължи в друга форма - виждаме я всички.

@ lado

Прав си, трябва повече хора да се стегнат да работят. Трудно е обаче да ги мотивира човек. Все пак трябва да продължаваме опитите. :)

@ mamkamu

Вярно е, че гърците също лъгаха много. Разликата между тях и нас обаче е, че ние нямаме една завършена магистрала, а при тях всички основни транспортни коридори са завършени. Нашето селско стопанско е почти несъществуващо, а тяхното е в разцвета си и навсякъде се ползва модерна технология при обработването на земята. Нашето село прилича на призрачен град, а техните малки градчета и села имат особен вид притегателна сила, може би защото все още хора живеят там и градят един по-добър живот за себе си, ако не толкова за държавата си към настоящия момент. :)

@ smani

До голяма степен споделям наблюденията ти относно приватизацията. Тя не се извърши у нас по правилния начин. За това вина имат всички правителства от 1992 г. насам. Направиха се много грешки, една от които е връщането на земеделската земя в реални граници по настояване на СДС, друга е така наречената масова приватизация, която измислиха комунистите. Резултат от тези двете плюс допълнителната некомпетентност на правителството на Виденов беше лошата касова приватизация на Костов. Може да се каже, че тя беше необходимо зло, след като вече повечето злини бяха непоправимо нанесени.

Въпреки очевидната незадоволеност на хората от приватизацията и чувството на извършена несправедливост, аз мисля, че трябва да не гледаме назад повече, а да продължим напред. Каквото е станало, станало е. Не бихме могли сега да национализираме и приватизираме наново собствеността, която вече е минала през приватизация. Макар да има нанесени вреди, ние днес имаме една работеща пазарна икономика, която ако държавата може да се пребори с монополистите, мисля, че няма да има проблем за едно-две десетилетия да навакса много бързо с растежа. Все пак сме членове на най-богатото семейство в света - защо да не се възползваме от това? :)

С което съм съгласна - нека изкарат по един пълен бюджетен цикъл в министерствата си, да разчистят "скелетите от гардероба", евентуално едва ли не и от кризата да започнем да се измъкваме (казано със скепсис и ирония) и, като подготвят бюджет 2011, нека се види къде стоим реално по отношение на изискванията.
Между другото, графиката е леко подвеждаща - би било по-коректно да се сравнява БВП на човек от населението.

Ако мизерията е "Сплотяване" - тогава... Честито!

Хубав е оптимизма, които лъха на талази от поста. Но някои от нещата са заблуждаващи. Най-фрапантна е графиката - Европейския съюз представлява съвкупността от БВП на страните-членки! В този ред на мисли САЩ са си "най-богати", а не както ти си посочил "европейското семейство".
Също така, навлизането на еврото като национална валута ще има наистина драматичен ефект върху спекулацията на цените, къде поради народопсихология, къде поради икономика. Валутният резерв, макар наброяващ цитираните от теб 4млрд. евро, е сам по себе си нищо и не би помогнал за играждането на каквото и да е, освен тук-так по някоя друга "дребна" инвестиция. Колкото до еврозоната и Шенген, да хубаво е да имаме подкрепата на ЕС, но трябва да се има в предвид, че ЕС си има приоритети - страните, които спазват изискванията получават повече като финанси и право на глас, а тези, които "си клатят краката" - получават хладен ориенталски отказ ("тцъ").
На този етап най-полезно за България би било полезно да се опита да реши вътрешните си проблеми, а не да се опитва да се качва на влакове, за които е леко закъсняла.

П.П. Освен това границите отдавна са формалност и вече може да се пътува из целия Евросъюз само с лична карта. Мита също няма, а вече съществуват и каботажни превози.
Иначе, поздрави.