Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.04.2010 02:55 - Нацията на кръпките
Автор: demokratizator Категория: Политика   
Прочетен: 2337 Коментари: 4 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
В последната седмица покрай мащабните дейности по кърпенето на улиците в София, съпътствани от още по-масивни задръствания и огромни закъснения на целия градски транспорт, се замислих за това колко често ни се налага в България да кърпим. Ние кърпим не просто улици или кожуси, ние кърпим и закони, антикризисни мерки, целия обществен живот, на практика ние кърпим всичко. Почти няма нещо, което да измислим, уредим или построим, и то да няма нужда от сериозно кърпене през целия си период на съществуване.

Това може да се счете за положително качество. Ето, ние сме спестовни хора, не се нахвърляме на новото само защото е ново, напротив, ползваме си старото, кърпим си го старателно години наред, докато най-накрая един ден не успеем да си купим ново. Тогава ще ни се наложи да кърпим най-вероятно и него, но няма как иначе. Да, но няма ли нашата спестовност в определени ситуации да се окаже, че ни излиза по-скъпо отколкото ако просто си купуваме от време на време нещо качествено и ново? Няма ли старата българска поговорка, че евтиното често пъти излиза по-скъпо, да се прояви и тук?

В България сме свикнали да кърпим. Може би просто от векове насам хората са си кърпили носиите и останалите дрехи, като по този начин са удължавали живота им значително. В това няма нищо лошо, защото така човек се учи на спестовност, не разхищава напразно материали и може да си позволи да задели бели пари за черни дни, т.е. за когато наистина му е необходимо да харчи. Днес, когато си кърпим дупките по улиците, може някои от нас да разсъждават по същия начин. Ние просто удължаваме живота на тези улици, като запазваме тяхната основна функционалност и заделяме пари за по-натам, когато ще ги изхарчим за нещо важно. Добре, но може ли да се удължи живота на нещо, което вече е умряло така или иначе? Нещо повече, може ли да се удължи живота на нещо, което не просто е мъртво, но е и мъртвородено, каквито са голяма част от пътищата в България и в големите градове?

Когато правят магистрали, булеварди или дори по-малки квартални улици, на Запад следват определени правила и използват определени технологии. Например, те първо изсипват значително количество пясък върху мястото, откъдето ще минава пътят. Този слой пясък е с различна дебелина в зависимост от съдържанието на подпочвени води в региона и от типа път, който ще се строи. Обикновено се препоръчва да се издига пътната настилка на над един метър над заобикалящата я среда, за да се избегне наводняването на пътя от подпочвени води и корозирането му. Пясъкът се заглажда с машини, натъпква се добре и чак тогава започва да се изсипва върху него чакъл. След като той се разпредели сравнително равномерно, започва изливането на асфалт. Този асфалт обаче се излива на етапи, като първо се полага такъв с повече едри камъни, след това по-гъст с по-раздробени и ситни парчета камък и накрая един сравнително тънък слой от 2-3 сантиметра, който съдържа много ситни камъчета и е най-гъст. Общо асфалтните слоеве имат дебелина 20-30 сантиметра. След изливането се минава един участък поне три пъти с валяк, който е настроен да вибрира на различна честота всеки път, за да се запълнят въздушните джобове в асфалта и да се предотврати влизането на вода в настилката. Направеният път може да се ползва поне 20 години, като трябва на около 5 да се сменя най-горният и тънък слой на асфалта, който лесно се отлепя от по-долната част и на негово място бързо се поставя нов със същата гъстота.

Така правят в цивилизования свят. У нас в много от случаите самото строене на пътищата не следва никакви подобни правила. Да, обикновено има чакъл, но когато има чакъл, няма пясък. Когато има и пясък, то няма адекватно издигане на пътната настилка над подпочвените води. Ако има и това, то няма правилно изливане на асфалт. И ако все пак се случи така, че има всичко, то почти никога няма адекватно ползване на валяка с цел не просто натъпкването на асфалта, а запълването на миниатюрни въздушни джобове в настилката чрез вибрации на различни честоти.

Резултатът е: пътища, в които се къпем във вода, тъй като всичко се строи ниско, на нивото на подпочвените води; плитък асфалт, в който зейват дупки, от които кал залива пътната настилка; непрекъснати и увеличаващи се разходи за поддръжка, която не може да бъде ефективна заради сбъркания модел на изграждане.

Така наречените "кръпки" по улиците представляват едновременно скъпо (откъм време и пари) и излишно удоволствие. Това, което правят работниците, е често заради сравнително малки цепнатини да изрязват огромни здрави сегменти от асфалта и да запълват новосъздадената дупка с асфалт, над който евентуално минават по някое време веднъж с валяк. Те просто се стремят да изравнят максимално настилката и не се замислят, че с отварянето на тези големи дупки всъщност вкарват страшно много въздух и вода в асфалта, създавайки структурни слабости и пораждайки в много случаи проблеми там, където преди не ги е имало. Още по-лошо е, когато виждаме как тези хора заливат с асфалт пресни дупки по време на стабилни дъждове - те директно вкарват вода в асфалта и дори ако той е бил положен правилно при изграждането на пътната настилка, отсега нататък ще има много по-кратък живот.

Ще попитате защо водата е толкова лоша. Ами не е лоша, просто физиката й е такава, че по-скоро ни пречи в случая. Когато вода влезе в течно състояние в някакъв въздушен джоб, тя остава там известно време. Когато обаче времето застуди и температурите започнат да падат под нулата, тази вода ще замръзне. Когато се стопли, тя пак ще се стопи. После може пак да замръзне. Цикълът на топене и замръзване влияе върху обема, който едно и също количество вода заема. Когато е замразена, тя заема по-малко място. Когато се топи, тя разширява обема си, т.е. разширява джоба, в който се намира и по този начин упражнява натиск върху асфалта. Този натиск е и причината асфалтът по-бързо да започне да се руши. Времето ускорява процеса.

И така, обичайните сезонни кръпки се оказват не просто едно голямо неудобство за всеки пътуващ човек, защото водят до големи закъснения и загуби за икономиката, но ние ги и плащаме от собствения си джоб чрез данъци за държавата и общината. Нещо повече, ние плащаме и за строежа на нови пътища, но все още не сме видяли една завършена магистрала на територията на България, какво остава един път да е завършен наистина по западен образец. Няма ли най-накрая да поискаме парите ни да отиват за нещо, което да може да се кърпи по-натам, а не да представлява сбор от кръпки?

В политиката и икономиката ситуацията е аналогична на тази с пътищата. Тръгваме да правим нещо, но го правим все недообмислено и половинчато. Тръгваме да правим преход към демокрация, но забравяме, че трябва да регулираме правилно и икономическия, а не просто политическия преход. Тръгваме да правим приватизация, но вместо да влеем свежи пари от нови инвеститори в нашата икономика, ние я фалираме дори в нейните производителни сфери и я подаряваме на една шайка опортюнисти, които изнасят всичко, което може да се изнесе, под формата на луксозни спортни коли и вили някъде на Запад. Тръгваме да отваряме досиетата на Държавна сигурност, но отваряме само избрани екземпляри. Тръгваме да борим икономическата криза с разни мерки, но след това се усещаме, че дефицитът ни за миналата година е двоен на това, върху което сме изградили представите си за дефицит и фискална политика тази година.

И, разбира се, кърпим. Кърпим си приватизацията, кърпим си отварянето на досиетата, кърпим си антикризисния план, но най-вече и за най-голямо съжаление - кърпим си прехода. А това, че си кърпим прехода означава и че много от нас си кърпят живота по този начин.

Като последица от години на лишения кръпките са се превърнали в част от националната ни идентичност. Ние дори когато имаме шанса да не кърпим и виждаме, че в конкретен случай кръпката не е изгодното решение, продължаваме да шием с кръпки нашите дела. Дали това ще ни помогне или не, само един Господ знае.


Тагове:   политика,   НАЦИЯТА,


Гласувай:
7
0



1. darkanion - добре казано.
18.04.2010 15:32
и е много точно, щото именно тва, че нещата не се правят от край до край и то качествено, ни пречи.
едно от най-често използваните словосъчетания преди миналогодишните избори беше "политическа воля". в съчетания с напианото от теб по-горе, то би тр-ло да значи, че при наличието на такава, повече кръпки няма да се правят. а че всичко ще се нормализира. Е, процесът може да не е магически бърз и мигновен, но ако почне да се прилага теорията на практика, не би било зле... пак за нас...
:)
цитирай
2. demokratizator - @ Илиян
18.04.2010 18:37
Прав си, много е важна политическата воля. Без нея нямаме никакъв шанс да постигнем нещо повече от кръпки. За съжаление аз не виждам наченки на такава воля и не помня да съм виждал в последните 10-ина години. Ще трябва много силна мотивация, за да променим тези дълголетни навици и да се научим да си шием така кожуха, че да не се наложи веднага да го кърпим след това. :)
цитирай
3. анонимен - Чудесна статия но...
26.01.2011 01:18
има една малка грешка. Специалността ти може и да не е физика, но трябва да знаеш и да си учил още в основното училище, че водата се разширява в твърдо агрегатно състояние и се свива в течно, а не обратното. Това е едно от нейните невероятни своиства. За неверниците, направете следния експеримент от детските ви години: Напълнете едно шише с вода догоре, затворете го ЛЕКИЧКО с капачката и го оставете да пренощува в камерата. Резултата на заранта ще ви убеди. :)
Иначе, поздрави.
цитирай
4. 300diavoli - Радвам се, че още някой има същата асоциация като мен.
25.04.2013 21:30
Тези дни излезе книгата ми "Кръпки по прехода". Ако ви е любопитно, погледнете в блога ми.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: demokratizator
Категория: Политика
Прочетен: 149418
Постинги: 33
Коментари: 249
Гласове: 1536
Архив
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930