Разсеяни проблясъци насред гъста мъгла :: Едно посещение в библиотеката или един бърз поглед над човешкия живот

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

15.07.2010 23:53 - Едно посещение в библиотеката или един бърз поглед над човешкия живот

Автор: demokratizator Категория: Политика

Прочетен: 2684 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 15.07.2010 23:54

Във връзка с работата ми по един проект чета вестници и то по-стари, визирам периода 1992-2000 г. Специално днес се занимавах с броевете на в. Стандарт за 1996 г., може би най-тежката година в новата история на България. Самият аз не помня ясно всички събития, но прочитът им във вестника ме разстрои и накара да си спомня онези крехки години на зараждащата се демокрация у нас. Колко много се промени България след падането на правителството на Виденов!

Все повече си давам сметка за това колко хубаво е, че днес градът ни е светъл и чист, опасността да ти се случи нещо лошо е сравнително малка, хората карат коли, при това западни, и пазаруват поне на хартия качествени стоки в модерни магазини. Сякаш това е друга държава, която функционира по съвсем различен начин. И, разбира се, аз съм твърдо убеден, че тези хубави неща се дължат в голяма степен на правителството на ОДС, което беше първото за новата история на България, завършило мандата си.

Но мислейки това, се връщам към онзи редакционен коментар от декември 1996 г., в който след съобщението, че СДС ще става партия, авторът на коментара заявява, че това е груба грешка. И обяснявайки защо това е така, той на практика предрича какво ще се случи в следващите 10 години със СДС - разпад, разцепление, разделяне на наши и инакомислещи, централизиране около лидера и неговите избраници, невъзможност за съсъществуване на толкова различни идейни течения като либерализъм, християндемокрация, социалдемокрация, федерализъм, републиканизъм, монархизъм и други. Да, това се случи със СДС и днес партията СДС едва събира подкрепата на шепа хора, след като тя твърдо реши, че трябва да бъде дясна, народна и консервативна, вместо да бъде това, като което и започна - Съюз на демократичните сили, т.е. на всички онези, които са за демокрация и свобода, политическа и икономическа, от комунизма и наследниците му. В цялата тази история има само една положителна нотка - съществува Синята коалиция, която се опитва да повтори това, което навремето представляваше големият носител на обществена енергия, а именно коалицията СДС. Движението, което промени България, което накара хората да излязат на площадите и да запеят песните на свободата. Хората, които на практика спасиха страната от тотален разпад и гражданска война и с това дадоха възможност за пълноценен, при това европейски, живот на милионите, които останаха да живеят в България. Да, те направиха много грешки, но все пак трябва да им отдадем уважение за това, че благодарение на тях днес столицата ни е светла, в нея няма режим на водата или тока, хората гледат спокойно кабелна телевизия, без непременно да я крадат от съседите, а хлябът не се дава с купони и то по 1/4 самун на човек. Доларът не скача ежедневно с по над 10 лева, а инфлацията не изяжда спестяванията на работещите. Основният лихвен процент не е убиецът от 1460% на годишна основа. Банките не фалират повсеместно и не се налага ежедневно БНБ да печата нови левове и да финансира с тях гигантските дефицити на правителството. Навън не се престрелват видните застрахователни дружества SIC и ВИС-2 и техните стикери не са навсякъде по автомобилите и заведенията. Може би някой ден хората ще оценят това.

Посещенията в библиотеката карат човек да се замисли над своето минало и да оцени направеното от другите хора за него самия. Да се опита да проумее станалото по по-различен начин от този, по който сам го е изпитал. Но невъзможно е да се направи обективен анализ на случилите се събития, защото сълзите у мен напират, когато чета за шоковите увеличения на цените и за черните прогнози за хиперинфлация, които прекрасно знам как ще станат реалност. Тежко е, когато чета за възрастни хора, които са се самоубили, защото не могат да си позволят насъщния. За деца, мои връстници, умрели от дизентерия, няколко години преди 21-и век да настъпи. И се сещам, че самият аз съм бил болен от дизентерия. Колко благословен съм, че съм жив, днес, тук и мога да се развивам без никой да ми пречи! Това е шанс, който мнозина други не са имали. Но този шанс имат и още много хора в България. Може би именно заради тези, които не са имали възможността да се възползват от него, ние днес трябва да се напънем и да свършим нещата до край. Защото има още работа, за да България да стане европейска и демократична държава в съвременния смисъл на думата. Защото все още има твърде много хора, които страдат от недоимък или даже гладуват. Защото все още сигурността ни не е на нивото, на което ние бихме искали тя да бъде. Защото все още корупцията във властта е повсеместна и остава непреборена дълги години след като Андрей Луканов съобщава, че има сигурни доказателства за наличието й във висшите етажи на властта, и бива убит ден по-късно. Защото все още не са осъдени хората, които злоупотребиха с обществото и заграбиха малкото останало на много хора. Затова трябва да продължим и с всички сили да се преборим да възтържествува справедливостта, която толкова години бяга от нашето общество.

Нагоре