Постинг
12.06.2011 02:46 -
Защо няма да подкрепя СДС на предварителните избори
Днес се провеждат предварителни избори за кандидат за президент и кандидат за кмет на София на Синята коалиция. Обединението от десни и център-десни формации, което през годините видя много имена, много личности, много лидери, много успехи и много разочарования, днес се изправя пред българския народ, за да потърси съживяване на това, което някога представляваше синята идея. Да потърси началото на едно постепенно завръщане към ценностите, които преди близо 15 години осигуриха успеха на сините на местните избори в София (1995 г.), президентските избори (1996 г.) и накрая парламентарните избори (1997 г.). Тогава тези събития, макар да представляваха сами по себе си грандиозни стъпки напред към демокрацията и европейското бъдеще на България, бяха в известна степен очаквани от хората и дори разбирани като естествени. Дали можем днес обаче да говорим за възможността силата от тези години да се върне в синята идея?
Аз мисля, че можем, стига да подходим адекватно към проблема и наистина да поискаме да го решим. В неделя партиите от Синята коалиция ни дават възможността да изберем сами кой да бъде кандидатът на формацията на изборите наесен за двете може би най-важни избираеми позиции в държавата.
От една страна стоят кандидатите на СДС - партията с повече години зад гърба си, реален управленски опит, силна професионализация на кадрите, активно участие в историческите събития от 1989 г. насам. Освен положителните измерения обаче, СДС има и някои проблеми - изтърканото име на формацията, което за много хора директно кореспондира с корупция, излъгани надежди, провалени мечти. "Марката" СДС, както веднъж я нарече сегашният премиер Бойко Борисов, сякаш днес носи щампа Made in China и това определено не подпомага изборните й резултати.
От другата страна стоят кандидатите на ДСБ - партията, отцепила се от СДС и решила да последва плътно водачеството на бившия премиер и лидер на СДС Иван Костов към по-консервативната политика. ДСБ няма опита на СДС като управляваща партия, но определено разполага с едни от най-качествените и утвърдени кадри от времето, в което СДС беше на власт. Основният проблем на тази партия е личността на самия Костов, която се оказа неудобна за преобладаващата част от политическия елит без значение на цвета му.
Кои обаче са самите кандидати? СДС изтика напред двама професионални политици - хора с дългогодишна политическа кариера, разпознаваемо име в обществото, опит на сериозни позиции в държавната и местната власт. Определено може да се каже, че тези хора имат предимство по отношение на придобития опит - дали обаче това е добро нещо? Румен Христов е припознат в много кръгове като човекът на ДПС в СДС и СК. Хората в интернет коментират липсата на адекватна информация с какво той се е занимавал професионално в последните близо 8 години. Други го свързват с предизвикана от него конфронтация между бившия премиер Иван Костов и бившия президент Петър Стоянов още в края на 90-те години.
А за кмет? СДС издигна Владимир Кисьов, дългогодишен шеф на общинския съвет на столицата. Човекът определено има сериозна биография и явно познава града с неговите проблеми. Градът обаче също го познава или поне го припознава като един от близките хора на бившия кмет Стефан Софиянски. Периодът, в който Кисьов е бил шеф на СОС, съвпада в немалка степен с периода, в който София преживяваше най-бурното си развитие, най-голямото си разрастване и съответно най-голямото си застрояване, замърсяване и задръстване с трафик.
От страна на ДСБ ни се предлагат така наречените хора "от новото поколение". И наистина, поглеждайки към Прошко Прошков и Светослав Малинов, няма как да не забележим, че те са очевидно по-млади от другата двойка кандидати. Това от една страна дава основание на някои хора да твърдят, че липсата на опит е твърде голяма пречка, за да те да могат да се справят с позициите, за които се кандидатират. От друга страна обаче, липсата на участие във властта през периода на управлението на СДС, гарантира, че те не могат да бъдат привлечени като главни действащи лица в различни скандали и афери през годините.
Прошко Прошков, който беше избран за кмет на район Лозенец през 2007 г., може да е млад и да няма опита в общината, който има г-н Кисьов, но със сигурност има вече солидно разбиране на проблемите на града, след като сам се е сблъскал с много от тях като кмет на един от най-динамично развиващите се райони на столицата. Освен това, положително впечатление ми прави фактът, че той има инженерно образование и е работил дълго време в Deutsche Bahn. Трафикът, който е може би най-големият проблем на столицата днес, е нещо, с което г-н Прошков трябва да знае как да се справи, след като сам е работил в немските железници.
Светослав Малинов е кандидатът за президент, който ДСБ предлага. Тук мога да кажа много, вероятно мога да напиша цял постинг по въпроса за неговата личност. Причината е, че го познавам лично, понеже той е мой преподавател в СУ "Св. Климент Охридски". Малинов е един от тези хора, които просто сякаш нямат място в днешното подобие на общество, което имаме в България. Той е човек, когото бих очаквал да срещна като лидер на консерваторите във Великобритания или като председател на християндемократите в Германия. Млад и енергичен, Малинов е преди всичко забележително ерудирана личност. Владее различни западни езици, като сам е превел от английски един от основните трудове на великия философ Джон Лок. Учил е и днес преподава в Университета в специалността "Политология", т.е. политиката за него има много по-дълбок смисъл, отколкото за средностатистическия политик, чието образование в повечето случаи няма нищо общо с науката за властта.
Кандидатите, които издигна ДСБ, са по-млади и с по-малко пряк политически опит, макар че това определено не означава, че те нямат такъв. Прошков е понастоящем районен кмет, а Малинов беше депутат в миналото Народно събрание, както и беше избран за евродепутат от листата на Синята коалиция през 2009 г. (но все още не е встъпил в длъжност, поради забавяне на попълването на допълнителните представители на Франция в ЕП след ратификацията на Лисабонския договор). Видно е, че тези хора не са просто някакви парашутисти в партията или в СК, те са заслужили своето място като кандидати за гласовете на демократичната и дясно мислеща общност.
Дали обаче кандидатите на СДС могат да се похвалят със същото? Аз винаги съм бил поддръжник на СДС и съм смятал, че той е партията на демократично мислещите хора. Сериозно се замислих дали това е така в момента, в който видях кои ще са конкурентите на ДСБ обаче. Как е възможно тогава, когато консервативната партия ДСБ изважда на преден план "новото поколение", по-либералната формация СДС да отговаря на това с хора, които макар и опитни и заслужили, да са на практика сериозно припознавани от големи части от обществото като замесени в скандали и съмнителни дела? Най-малкото от гледна точка на желанието да спечелят изборите, редно ли е СДС да тикат на преден план хора, които са към старта на надпреварата достатъчно "омаскарени", така че да е трудно да им се направи каквато и да било смислена позитивна кампания сред хората?
Може би по-точният въпрос всъщност би бил: Иска ли въобще СДС да спечели изборите? Като че ли СДС отдавна спря да играе за победа в изборите, той някак се приспа и реши, че му е достатъчно да бъде на четвърто, пето или шесто място. Това може да е поведението на партия като ДПС, която се цели в сравнително ограничена прослойка от хора така или иначе, но не и на една народна партия, за каквато се представя СДС. Партиите се създават преди всичко, за да се борят за властта, а не толкова за да лобират за определени интереси, да сключват съмнителни договорки с определени субекти или да дават акъл на хората по телевизията. Партиите могат да спечелят едни на практика сериозни мажоритарни избори (каквито са президентските и кметските) само ако извадят подходящи личности. Да не би СДС да няма личности, които не са непременно толкова лесни за омаскаряване от страна на зложелателите?
СДС изглежда преди всичко няма воля да се справи със собствените си проблеми и от там да тръгне към решаването на проблемите на обществото. Сякаш цели части от партията са приватизирани от някакви други центрове, които се опитват да блокират всякаква смислена дейност в нея и да пресекат всякакви възможности "марката" да се завърне на голямата политическа сцена и да заеме своята достойна позиция в център-дясното пространство. Има ги проблясъците светлина тук и там, но преобладаващо е примиренческото поведение на хората и политиците, които не искат да си мръднат пръста.
На тези избори аз ще гласувам за представителите на ДСБ. Не толкова защото харесвам ДСБ - напротив, аз съм по-скоро либерал, отколкото консерватор, и не мога да се идентифицирам с програмата на ДСБ. Не толкова и защото уважавам г-н Костов - да, аз със сигурност слушам неговите интервюта и почти винаги се радвам на неговия анализ и го намирам за безкрайно интересен, особено по икономически теми, но и той, като всеки друг, е просто човек. Не толкова и защото предпочитам самите кандидати на ДСБ - всъщност аз съм достатъчно отворен към света, за да не се поддавам лесно на провокациите и опитите за омаскаряване на различни политици и да мога чистосърдено да подкрепя най-малко г-н Кисьов.
Истината е, че ще гласувам за кандидатите на ДСБ, най-вече за да изразя своя вот на недоверие към случващото се в СДС. Аз не мога да приема, че партията, която някога събираше стохилядни и дори милионни човешки маси на митингите си, партията, която положи основите на европейското ни настояще и създаде условията за нормално съществуване в ситуацията на нов тип икономическа и политическа ситуация в страната, се опитва да играе за загуба. Тази политика, определена от самата Надежда Нейнски като "договорен мач", не е това, което аз очаквах от синята партия.
И в случая аз ще гласувам за представителите на ДСБ като кандидати на СК не толкова, за да накажа СДС, колкото за да му помогна. СДС е партията в дясно, която имаше голямата подкрепа, която получи най-голямото мнозинство в новата българска история, която обедини най-много демократично мислещи граждани. Тя продължава да има и най-големия потенциал да привлече десните избиратели, без да се ограничава само с по-консервативно настроените. СДС има нужда от нов живот и ново лице, но този нов живот няма как да се случи без той да се срещне лице в лице със своите демони и да затвори едни вече отминали страници. СДС трябва да се изправи сам срещу себе си и да разбере къде е сбъркал. И според мен единственият начин той да излезе от ступора си е чрез внезапен шок - например ако никой от кандидатите му не успее да стане общ кандидат на СК. Може би един такъв удар, който осъзнавам, че е твърде жесток, ще успее да отрезви хората, които са се самозабравили някъде из партийните структури на съюза.
Най-важното обаче е да гласуваме днес, на предварителните избори на СК. Независимо кого избираме и по какви причини, като граждани ние трябва да се интересуваме от това какви ще са кандидатите, които партиите ще ни предложат. Когато можем да участваме в процеса на издигането на тези кандидати, ние трябва да го правим, защото това е част от демократичната практика. Предварителните избори са и начин кампанията на дадената политическа сила да набере скорост от много по-ранен етап, да запознае обществото с повече гледни точки и повече причини то да гласува. Наличието на такива избори е пряко свързано с качеството на самата демокрация. Дано с нашето участие на тези избори ние не само да изберем достойни кандидати на Синята коалиция за вота наесен, но и да успеем да постигнем едно раздвижване в тези среди, които са застинали и не желаят да има промяна към по-добро. Защото тази промяна е неизбежна и колкото по-рано се случи, толкова по-скоро България ще има отново автентично и силно дясно.
Аз мисля, че можем, стига да подходим адекватно към проблема и наистина да поискаме да го решим. В неделя партиите от Синята коалиция ни дават възможността да изберем сами кой да бъде кандидатът на формацията на изборите наесен за двете може би най-важни избираеми позиции в държавата.
От една страна стоят кандидатите на СДС - партията с повече години зад гърба си, реален управленски опит, силна професионализация на кадрите, активно участие в историческите събития от 1989 г. насам. Освен положителните измерения обаче, СДС има и някои проблеми - изтърканото име на формацията, което за много хора директно кореспондира с корупция, излъгани надежди, провалени мечти. "Марката" СДС, както веднъж я нарече сегашният премиер Бойко Борисов, сякаш днес носи щампа Made in China и това определено не подпомага изборните й резултати.
От другата страна стоят кандидатите на ДСБ - партията, отцепила се от СДС и решила да последва плътно водачеството на бившия премиер и лидер на СДС Иван Костов към по-консервативната политика. ДСБ няма опита на СДС като управляваща партия, но определено разполага с едни от най-качествените и утвърдени кадри от времето, в което СДС беше на власт. Основният проблем на тази партия е личността на самия Костов, която се оказа неудобна за преобладаващата част от политическия елит без значение на цвета му.
Кои обаче са самите кандидати? СДС изтика напред двама професионални политици - хора с дългогодишна политическа кариера, разпознаваемо име в обществото, опит на сериозни позиции в държавната и местната власт. Определено може да се каже, че тези хора имат предимство по отношение на придобития опит - дали обаче това е добро нещо? Румен Христов е припознат в много кръгове като човекът на ДПС в СДС и СК. Хората в интернет коментират липсата на адекватна информация с какво той се е занимавал професионално в последните близо 8 години. Други го свързват с предизвикана от него конфронтация между бившия премиер Иван Костов и бившия президент Петър Стоянов още в края на 90-те години.
А за кмет? СДС издигна Владимир Кисьов, дългогодишен шеф на общинския съвет на столицата. Човекът определено има сериозна биография и явно познава града с неговите проблеми. Градът обаче също го познава или поне го припознава като един от близките хора на бившия кмет Стефан Софиянски. Периодът, в който Кисьов е бил шеф на СОС, съвпада в немалка степен с периода, в който София преживяваше най-бурното си развитие, най-голямото си разрастване и съответно най-голямото си застрояване, замърсяване и задръстване с трафик.
От страна на ДСБ ни се предлагат така наречените хора "от новото поколение". И наистина, поглеждайки към Прошко Прошков и Светослав Малинов, няма как да не забележим, че те са очевидно по-млади от другата двойка кандидати. Това от една страна дава основание на някои хора да твърдят, че липсата на опит е твърде голяма пречка, за да те да могат да се справят с позициите, за които се кандидатират. От друга страна обаче, липсата на участие във властта през периода на управлението на СДС, гарантира, че те не могат да бъдат привлечени като главни действащи лица в различни скандали и афери през годините.
Прошко Прошков, който беше избран за кмет на район Лозенец през 2007 г., може да е млад и да няма опита в общината, който има г-н Кисьов, но със сигурност има вече солидно разбиране на проблемите на града, след като сам се е сблъскал с много от тях като кмет на един от най-динамично развиващите се райони на столицата. Освен това, положително впечатление ми прави фактът, че той има инженерно образование и е работил дълго време в Deutsche Bahn. Трафикът, който е може би най-големият проблем на столицата днес, е нещо, с което г-н Прошков трябва да знае как да се справи, след като сам е работил в немските железници.
Светослав Малинов е кандидатът за президент, който ДСБ предлага. Тук мога да кажа много, вероятно мога да напиша цял постинг по въпроса за неговата личност. Причината е, че го познавам лично, понеже той е мой преподавател в СУ "Св. Климент Охридски". Малинов е един от тези хора, които просто сякаш нямат място в днешното подобие на общество, което имаме в България. Той е човек, когото бих очаквал да срещна като лидер на консерваторите във Великобритания или като председател на християндемократите в Германия. Млад и енергичен, Малинов е преди всичко забележително ерудирана личност. Владее различни западни езици, като сам е превел от английски един от основните трудове на великия философ Джон Лок. Учил е и днес преподава в Университета в специалността "Политология", т.е. политиката за него има много по-дълбок смисъл, отколкото за средностатистическия политик, чието образование в повечето случаи няма нищо общо с науката за властта.
Кандидатите, които издигна ДСБ, са по-млади и с по-малко пряк политически опит, макар че това определено не означава, че те нямат такъв. Прошков е понастоящем районен кмет, а Малинов беше депутат в миналото Народно събрание, както и беше избран за евродепутат от листата на Синята коалиция през 2009 г. (но все още не е встъпил в длъжност, поради забавяне на попълването на допълнителните представители на Франция в ЕП след ратификацията на Лисабонския договор). Видно е, че тези хора не са просто някакви парашутисти в партията или в СК, те са заслужили своето място като кандидати за гласовете на демократичната и дясно мислеща общност.
Дали обаче кандидатите на СДС могат да се похвалят със същото? Аз винаги съм бил поддръжник на СДС и съм смятал, че той е партията на демократично мислещите хора. Сериозно се замислих дали това е така в момента, в който видях кои ще са конкурентите на ДСБ обаче. Как е възможно тогава, когато консервативната партия ДСБ изважда на преден план "новото поколение", по-либералната формация СДС да отговаря на това с хора, които макар и опитни и заслужили, да са на практика сериозно припознавани от големи части от обществото като замесени в скандали и съмнителни дела? Най-малкото от гледна точка на желанието да спечелят изборите, редно ли е СДС да тикат на преден план хора, които са към старта на надпреварата достатъчно "омаскарени", така че да е трудно да им се направи каквато и да било смислена позитивна кампания сред хората?
Може би по-точният въпрос всъщност би бил: Иска ли въобще СДС да спечели изборите? Като че ли СДС отдавна спря да играе за победа в изборите, той някак се приспа и реши, че му е достатъчно да бъде на четвърто, пето или шесто място. Това може да е поведението на партия като ДПС, която се цели в сравнително ограничена прослойка от хора така или иначе, но не и на една народна партия, за каквато се представя СДС. Партиите се създават преди всичко, за да се борят за властта, а не толкова за да лобират за определени интереси, да сключват съмнителни договорки с определени субекти или да дават акъл на хората по телевизията. Партиите могат да спечелят едни на практика сериозни мажоритарни избори (каквито са президентските и кметските) само ако извадят подходящи личности. Да не би СДС да няма личности, които не са непременно толкова лесни за омаскаряване от страна на зложелателите?
СДС изглежда преди всичко няма воля да се справи със собствените си проблеми и от там да тръгне към решаването на проблемите на обществото. Сякаш цели части от партията са приватизирани от някакви други центрове, които се опитват да блокират всякаква смислена дейност в нея и да пресекат всякакви възможности "марката" да се завърне на голямата политическа сцена и да заеме своята достойна позиция в център-дясното пространство. Има ги проблясъците светлина тук и там, но преобладаващо е примиренческото поведение на хората и политиците, които не искат да си мръднат пръста.
На тези избори аз ще гласувам за представителите на ДСБ. Не толкова защото харесвам ДСБ - напротив, аз съм по-скоро либерал, отколкото консерватор, и не мога да се идентифицирам с програмата на ДСБ. Не толкова и защото уважавам г-н Костов - да, аз със сигурност слушам неговите интервюта и почти винаги се радвам на неговия анализ и го намирам за безкрайно интересен, особено по икономически теми, но и той, като всеки друг, е просто човек. Не толкова и защото предпочитам самите кандидати на ДСБ - всъщност аз съм достатъчно отворен към света, за да не се поддавам лесно на провокациите и опитите за омаскаряване на различни политици и да мога чистосърдено да подкрепя най-малко г-н Кисьов.
Истината е, че ще гласувам за кандидатите на ДСБ, най-вече за да изразя своя вот на недоверие към случващото се в СДС. Аз не мога да приема, че партията, която някога събираше стохилядни и дори милионни човешки маси на митингите си, партията, която положи основите на европейското ни настояще и създаде условията за нормално съществуване в ситуацията на нов тип икономическа и политическа ситуация в страната, се опитва да играе за загуба. Тази политика, определена от самата Надежда Нейнски като "договорен мач", не е това, което аз очаквах от синята партия.
И в случая аз ще гласувам за представителите на ДСБ като кандидати на СК не толкова, за да накажа СДС, колкото за да му помогна. СДС е партията в дясно, която имаше голямата подкрепа, която получи най-голямото мнозинство в новата българска история, която обедини най-много демократично мислещи граждани. Тя продължава да има и най-големия потенциал да привлече десните избиратели, без да се ограничава само с по-консервативно настроените. СДС има нужда от нов живот и ново лице, но този нов живот няма как да се случи без той да се срещне лице в лице със своите демони и да затвори едни вече отминали страници. СДС трябва да се изправи сам срещу себе си и да разбере къде е сбъркал. И според мен единственият начин той да излезе от ступора си е чрез внезапен шок - например ако никой от кандидатите му не успее да стане общ кандидат на СК. Може би един такъв удар, който осъзнавам, че е твърде жесток, ще успее да отрезви хората, които са се самозабравили някъде из партийните структури на съюза.
Най-важното обаче е да гласуваме днес, на предварителните избори на СК. Независимо кого избираме и по какви причини, като граждани ние трябва да се интересуваме от това какви ще са кандидатите, които партиите ще ни предложат. Когато можем да участваме в процеса на издигането на тези кандидати, ние трябва да го правим, защото това е част от демократичната практика. Предварителните избори са и начин кампанията на дадената политическа сила да набере скорост от много по-ранен етап, да запознае обществото с повече гледни точки и повече причини то да гласува. Наличието на такива избори е пряко свързано с качеството на самата демокрация. Дано с нашето участие на тези избори ние не само да изберем достойни кандидати на Синята коалиция за вота наесен, но и да успеем да постигнем едно раздвижване в тези среди, които са застинали и не желаят да има промяна към по-добро. Защото тази промяна е неизбежна и колкото по-рано се случи, толкова по-скоро България ще има отново автентично и силно дясно.
Тагове:
Писмото на Николай Гацев до Президента н...
Светослав Малинов, Прошко Прошков и моят...
СДС излезе от Синята коалиция, Мартин Ди...
Светослав Малинов, Прошко Прошков и моят...
СДС излезе от Синята коалиция, Мартин Ди...
Постъпи, както намериш за добре. Има логика в това, което казваш от позицията на младостта.
Добре, че има много млади хора като теб да слушат Костов, иначе за другите поколения е изтъркана плоча, която още опитва да свири при положение, че сиди-то е измислено отдавна. :)))
цитирайДобре, че има много млади хора като теб да слушат Костов, иначе за другите поколения е изтъркана плоча, която още опитва да свири при положение, че сиди-то е измислено отдавна. :)))
2.
darkanion -
той,
12.06.2011 14:25
12.06.2011 14:25
това искаше да каже, и го каза всъщност.
костов обаче, доколкото знам, е добър икономист, т.е. и аз мисля, че ако се слуша - и то внимателно, - хората могат да си направят добри изводи за това кое е адекватно за страната ни и кое - не.
Аз и преди 2 години си го казвах, че хората не харесват образа на костов. просто навява твърде лоши спомени.
Инак, според мен, ако някой е най-подходящият да спечели президентските избори, това е Малинов, който и на мен ми е преподавал (1ви курс, сега, втори, предмета му беше избираем и аз, за да не уча много по време на семестър и сесия, не го записах :) . Както каза Вачов, той, Малинов, е силен консерватор. (лирическо отклонение: от британските партии съм силен поддръжник на консервативната партия; която по същността си е супер либерална) - което е супер привлекателно, имайки рпедвид настоящият ни "прездиден", който е комунист и не върши нищо, освен да застопорява развитието на българия, да й носи лоша слава и да се намиса активно в политиката - все неща, точно за които НЕ стои. Но все пак е нормално комунистите да не зачитат демократичните основи, разделението на властта и други подобни деморализиращи за тях обществото постижения на човечеството. Колкото мегазле, мегазъл, мегаотвратителен е Първанов, толкова пълна противоположност му е Малинов. Да не говорим, че и интуицията ми казва, че България ще спечели супер много, ако той стане президент. Но, както казват руснаците (нали те бяха?), ще поживеем, ще видим.
цитирайкостов обаче, доколкото знам, е добър икономист, т.е. и аз мисля, че ако се слуша - и то внимателно, - хората могат да си направят добри изводи за това кое е адекватно за страната ни и кое - не.
Аз и преди 2 години си го казвах, че хората не харесват образа на костов. просто навява твърде лоши спомени.
Инак, според мен, ако някой е най-подходящият да спечели президентските избори, това е Малинов, който и на мен ми е преподавал (1ви курс, сега, втори, предмета му беше избираем и аз, за да не уча много по време на семестър и сесия, не го записах :) . Както каза Вачов, той, Малинов, е силен консерватор. (лирическо отклонение: от британските партии съм силен поддръжник на консервативната партия; която по същността си е супер либерална) - което е супер привлекателно, имайки рпедвид настоящият ни "прездиден", който е комунист и не върши нищо, освен да застопорява развитието на българия, да й носи лоша слава и да се намиса активно в политиката - все неща, точно за които НЕ стои. Но все пак е нормално комунистите да не зачитат демократичните основи, разделението на властта и други подобни деморализиращи за тях обществото постижения на човечеството. Колкото мегазле, мегазъл, мегаотвратителен е Първанов, толкова пълна противоположност му е Малинов. Да не говорим, че и интуицията ми казва, че България ще спечели супер много, ако той стане президент. Но, както казват руснаците (нали те бяха?), ще поживеем, ще видим.
Редът на мисли ти е много логичен...За което те поздравявам. Не защото си избрал кандидатите, за които днес гласувах, а защото се аргументираш смислено.
Но както върви май СДС ще спечели ;) Поне за президентския кандидат, де...
цитирайНо както върви май СДС ще спечели ;) Поне за президентския кандидат, де...
4.
анонимен -
онлайн магазин за хранителни стоки
15.01.2012 12:34
15.01.2012 12:34
И сините са бивши червени... това поколение още не си е отишло!
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 1565
Блогрол
1. thetrooper - много увлекателно четиво
2. toross - истината за близкото ни минало
3. boristodorov56
4. mamkamu
5. smani
6. Илиян
7. Йосиф Флавий - разбиващ шаблона :)
8. Tvel's blog
9. raylight
10. wallstreet - икономика, финанси, политика
11. Блогът за икономика
12. Разказани медитации
13. Блог на Мартин Заимов
14. Блог на Иво Беров
15. Блог на Теодор Дечев
16. Блог на Мартин Димитров
17. Десни връзки
18. Официален сайт на СДС
19. Факултетен студентски съвет на Философски факултет на СУ
2. toross - истината за близкото ни минало
3. boristodorov56
4. mamkamu
5. smani
6. Илиян
7. Йосиф Флавий - разбиващ шаблона :)
8. Tvel's blog
9. raylight
10. wallstreet - икономика, финанси, политика
11. Блогът за икономика
12. Разказани медитации
13. Блог на Мартин Заимов
14. Блог на Иво Беров
15. Блог на Теодор Дечев
16. Блог на Мартин Димитров
17. Десни връзки
18. Официален сайт на СДС
19. Факултетен студентски съвет на Философски факултет на СУ
