Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.10.2011 01:42 - Падението на сините
Автор: demokratizator Категория: Политика   
Прочетен: 3757 Коментари: 10 Гласове:
8


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Дойдоха и си отидоха и тазгодишните избори, поне в частта на техния първи тур. Слушахме отново редовните коментатори по редовните телевизии да обясняват със сложни думи неща, които всеки средностатистически средноинтелигентен български гражданин отдавна знае и няма нужда да му бъдат повтаряни, за да ги разбере. Слушахме как се надвикваха призованите от щабовете на основните политически партии "независими" наблюдатели на процеса и как се опитваха с думите си да наклонят везните за следващия тур на изборите към единия или другия кандидат, в зависимост от поръчката на своята партия. Дотук нищо интересно. Какво тогава е интересното?

За мен интерес представлява фактът, че на тези избори се случи поредният, но не и последният, крах на сините. Отново сините кандидати с много малки изключения бяха ударени, потопени и кажи-речи завлечени на дъното. Последните бастиони на синята идея, които останаха да пазят спомена за някогашните така наречени "сини крепости", се срутиха или са на път да се срутят на втория тур на изборите.

Причините крахът да се случи са много и имат комплексен характер. Не можем да ги търсим само в реалността от последните парламентарни избори насам или в периода от последните местни избори до сега. Не, причините са закодирани вероятно още някъде в синьото управление от 1997-2001 г. или дори по-рано - в самото иницииране и създаване на СДС в началото на прехода.

Дълго време хората с по-десни или по-либерални убеждения и по-изявените антикомунисти гласуваха доверие на СДС с основна цел да не видят комунистите, трансформирали се уж в социалисти под името БСП, повече на власт. А по възможност, да ги видят и в затвора заради престъпленията, които са извършили още по времето на тоталитарния период. Ако до началото на синьото управление през 1997 г. броят на подкрепящите варираше между различните избори и не можеше да се говори за много отчетлива тенденция на намаляваща или увеличаваща се подкрепа, то след историческата победа през 1997 г. и успешното справяне на новосформираното правителство на ОДС с хиперинфлацията, докарана преди всичко от комунистите, подкрепата за сините отчетливо започва да намалява, като това става с нарастващи темпове през следващите години. Тенденцията се запазва и след загубата от НДСВ през 2001 г., като продължава през целия период на управлението на Сакскобургготски, а и през целия период на управление на Тройната коалиция. Очевидно днес, след повече от 2 години управление на ГЕРБ, тази тенденция продължава.

Разпадът и разделението на СДС отговарят най-пълно на срещаната в природата ситуация, при която търсенето на най-малка неделима частица се оказва невъзможно, тъй като при разделянето на някаква "елементарна" частица ние до момента винаги сме получавали някакви по-малки, още "по-елементарни" частици, които я изграждат. Разделяйки тези по-малки частици, ние получаваме други още по-малки, които изграждат тях и т.н. Това деление продължава до безкрайност - по същия начин, както и разделянето на СДС през годините.

Всички могат да регистрират тази тенденция, но можем ли да назовем причината сините да отиват непрестанно към нови и нови крахове? БСП също е управлявала страната след 1989 г. и то повече пъти от СДС. Въпреки това, днес БСП има много по-солидна подкрепа от Синята коалиция, има кандидат за президент на балотаж  с едва 10-ина процента разлика в гласовете от кандидата на челна позиция. БСП е вкарвала страната ни в много по-тежки кризи от СДС (ако въобще можем да припишем на СДС, че е вкарал страната ни в каквато и да било криза), но винаги след това се е изправяла на крака и е продължавала своето развитие сякаш нищо не се е случило. На следващите избори или най-много на по-следващите, БСП обикновено е побеждавала отново.

Трябва да има някаква обективна причина това да се случва. И причината е, че СДС е генетично предразположен към недостатъци, които бавно, но сигурно го унищожават отвътре. Покрай изборите много се изписа за това, че синята идея е била "открадната", в случая от ГЕРБ. Всеки от героите на прехода има своя трактовка за това коя е била оригиналната синя идея и как точно тя е еволюирала и се е изменяла през годините, за да стигне до днешния блед спомен от някогашно величие.

Направи ми впечатление коментарът в dnevnik.bg на анонимен гражданин, който заяви, че синята идея е била открадната още през 1991 г.: фактически не толкова открадната, колкото заменена с нещо друго, така както светлосиният цвят на СДС от митингите от 1990 г. бива заменен от тъмносиният на СДС - движение през 1991 г. Някак неусетно със смяната на цвета се сменя и цялостната идеология и нагласа на СДС - от либерален алианс на целия политически спектър с цел категорична опозиция на комунистите към опит за централизирано движение с програма и цели, които вече водят не просто към демокрация и свобода, а към дясна политика и икономическа програма. Тази замяна, или дори в известен смисъл подмяна, е в основата на много от проблемите на СДС след това. Тясното обвързване на демократичната общност с дясната политическа и икономическа програма изиграва лоша шега на тези хора, които са си мислели, че чрез този ход се получава еволюция на СДС към по-трайно и стабилно явление в политиката, т.е. начин да се увеличи продължителността на собственото им управление. Получава се обратният ефект - има отлив на избиратели от СДС и това се случва и заради факта, че много хора не са съгласни с посланията на дясната опозиция.

А защо хората всъщност и в крайна сметка не са съгласни с посланията на дясната опозиция? Тук е разковничето на проблема - по простата причина, че доколкото има съпротива срещу тоталитарния комунистически режим, тя тръгва не от дясно, а от ляво. Призивите за свобода, равенство и много други от началото на прехода са на практика отражение или дори пряко пренасяне на много от лозунгите на Френската революция, случила се точно 200 години по-рано и представляваща образцов пример за ляв бунт срещу закостенелите структури на обществото. В България мотивацията на огромна част от излезлите на милионния митинг на СДС през 1990 г. е същата, с тази разлика, че вместо срещу крал, благородници и духовеноство, протестът е срещу генерален секретар, номенклатура и като цяло комунистическата партия.

Това ще се стори твърде фантастично на читателя, но замислете се за това, което става в други страни от Източна Европа по това време. В Полша, например, основна роля за демократизацията на страната изиграва Солидарност. Само че това не е сдружение на собствениците на фабрики, а тъкмо обратното - профсъюз на работниците в тези фабрики, които по стечение на обстоятелствата по това време имат един единствен собственик - държавата. На практика уличните бунтове и протести в Полша са за права на работниците в широкия смисъл на думата - нещо, с което би се захванала лява партия. Целта на стачките е да се притисне едрия собственик, който експлоатира работниците - държавата всъщност е едрият капиталист, а комунистическата партия на Полша е просто бордът на директорите на тази мегакорпорация.

Звучи може би странно и малко плашещо, но това е реалността. Не от десни подбуди тръгват бунтовете срещу системата, а именно от леви. Всъщност дясното като цяло предполага консерватизъм, а в случая управленските структури на комунистическите държави са дотам консервативни, че можем да ги наречем десни за удобство.

В България електоратът е по-скоро клонящ към лявото. Това се доказва и с факта, че в периода непосредствено след изборите за Велико народно събрание СДС е широка коалиция с разнообразен състав, но най-голямата партия и съответно имащата самостоятелно най-голяма тежест при различните решения в него е не друга, а Българската социалдемократическа партия (БСДП), водена от д-р Петър Дертлиев. Неслучайно първоначално СДС издига именно лидера на БСДП като кандидат за президент на републиката. Тази кандидатура е провалена, но тя е провалена заради несъгласието на комунистическата партия да допусне Дертлиев на този пост, тъй като изглежда се страхува, че така ще бъде легитимирано истинското ляво - лявото на социалдемокрацията, носена от БСДП след половинвековни гонения, което БСП се опитва да си присвои пред избирателите.

СДС е най-радикален и най-успешен като обществена формация и продукт на енергията на обществото тогава, когато в него има най-много леви елементи и когато привлича същинския ляв вот. В момента, в който СДС остава без социалдемократите и без либералите, до голяма степен дните на съюза са преброени. Движението към институционализирана дясна партия е съпроводено с непрестанна загуба на доверие от страна на гражданите. Тъмносиньото продължава да привлича много хора, но то няма заряда на светлосиньото, което можем да видим в зората на прехода.

Заработва постепенно логиката на гласуване "анти": за да не управляват БСП, които са комунисти, хората гласуват за другия възможен избор - СДС. Те не гласуват за СДС, защото СДС са десни. Те гласуват за СДС, въпреки че СДС са десни.

А защо хората не искат да гласуват за дясна партия? Защото избирателите, които имат такава нужда, могат да го сторят прекрасно, гласувайки за най-дясната от всички десни партии в България - Българската социалистическа партия (БСП). Може да звучи в известен смисъл странно, но поведението на тази партия през годините го доказа. Тя е всичко друго, но не и лява. Тя е номенклатурна (т.е. партия на червената аристокрация), тя е или беше дълго време тоталитарна, тя е консервативна по отношение на промените в обществото, тя е ляво-популистка по време на предизборна кампания и, може би най-важното: винаги когато е на власт, тя дава приоритет на едрия капитал над дребната собственост и обикновените обеднели хора, като тя доказа това безспорно с мерки като 10%-овия плосък данък, който биха аплодирали само най-пазарнофундаменталистки настроените икономисти в света.

На бедните българи отдавна им е писнало от тази дясна партия и затова сравнително малка част от имащите право на глас реално гласуват за нея днес. Липсата на усещане за представеност в основните партии кара огромна част от българските граждани просто да не гласуват и така апатията води до това, че малкият, но постоянен брой гласове на БСП й гарантира голям дял от действителните гласове. Така нейният жизнен цикъл продължава и ще продължи, докато всички онези непредставени хора не получат своето представителство в адекватна политическа партия и не започнат да гласуват масово.

Фактът, че на българските граждани им е писнало от дясната партия БСП, има основна роля за това, че те не искат и да знаят за някаква си дясна партия СДС или ДСБ. А за дясна коалиция не искат и да чуят. Затова и все по-малко от тях гласуват за тези партии.

Истината е, че колкото и "независимите" коментатори дълги години да коментираха, че едва ли не в ляво (според тях това означава при БСП) всичко е наред, а проблемите са все в дясно (СДС и ДСБ) и са нужни нови партии в дясно, това не е вярно и никога не е било вярно. Бедността и мизерията кара хората да искат именно лява партия, но няма кой да им я даде. И те искат не комунистическа партия, тъй като повечето мразят комунизма. Те искат нормална лява партия от европейски тип, която по възможност да не е свързана с червената аристокрация, да не вкарва крайнодесни икономически мерки като плоския данък в системата, а например да има отношение към повдигането на мизерните доходи на хората, живеещи в страна членка на ЕС, в която минималните заплати са по-ниски от тези в Албания (138 спрямо 149 евро на месец).

Истината е, че "независимите", но пък добре платени за сметка на това коментатори, лъгаха народа, че са му необходими десни мерки и дясна политика, за да накарат автентичните десни организации да се бият помежду си, същевременно капсулирайки лявото пространство и слагайки му табелка "Reserve" за БСП, за да не би някоя истинска лява партия да се появи отнякъде, да получи гласовете на българските избиратели и да запрати дясната, консервативна и номенклатурна БСП най-сетне там, където й е мястото - в небитието.

От там тръгват всички злини за сините - от факта, че започват като широка формация с представителство и на същинските леви избиратели, а отиват впоследствие нарочно към все по-десни позиции, на които се отдалечават от хората и губят обществената енергия, с която преди са били натоварени. От там тръгват и всички злини за България - тя все още няма нормална съвременна лява партия, която да повдигне въпросите, от които огромна част от хората у нас се интересуват. Не може всички политически субекти в една държава да бъдат десни - това е изкривяване на политическата и партийната система. За да има здравословно развитие, е необходимо да има баланс между ляво и дясно, които обаче да са от европейски, а не от див съветски тип.

Ще очакваме още дълго време истинското ляво да се появи и да заеме полагащите му се позиции, за да довърши работата на СДС от началото на 90-те години и най-сетне да ни отърве от призрака на комунизма, както и от дясната монополизация на икономическите мерки.




Гласувай:
8
0



1. анонимен - Браво, Митко!
27.10.2011 02:41
Искрено завиждам на анализаторските ти качества! Да тръгнеш от началото на Прехода е много правилен ход и като цяло съм съгласен с повечето ти изводи, поради което не искам да допълвам нищо към тях. От себе си обаче, бих искал да добавя своите странични наблюдения за сегашното образувание, познато като "Синята коалиция": Партията, позната като СДС преди 10 години винаги се е състояла от хора, които не обичат да губят, което е разбираема човешка черта. За мен най-голямата грешка на "сините" е тяхното разделяне на СДС, ДСБ, ССД и може би други формации, на които аз и останалата част от обществото не е обърнала достатъчно внимание. След разделянето си въпросните фракции рано или късно осъзнават, че поотделно не могат да участват ефективно в политическия живот и именно по тази причина се създава "Синята коалиция". Там обаче нещата продължават по познатия модел "Разделяй и владей". Макар въпросната коалиция да успява да влезе в настоящото Народно събрание, единомислието и съгласуваните действия не са характерна за нея черта. Вътрешните избори, които бяха замислени като консолидиращо и легитимиращо действие, постигнаха по-скоро обратен ефект (не без участието на лидерите на двете основни партии, които взаимно се обвиняваха в използване на непочтени практики в изборния ден). Това, което всъщност искам да кажа е, че ,отново повтарям - като страничен наблюдател, сините спомагат за собственото си падение повече, отколкото която и да е външна сила.
цитирай
2. анонимен - Ляво значи Баланс. Дясно значи з...
27.10.2011 04:42
Ляво значи Баланс. Дясно значи защита на богатите - обратно на Баланс.. Всъщност лявото е за средна класа. дясното е Егото.. Егото не е Баланс. Егото не е Равновесие. Любовта не е Его. Любовта е Баланс. Любовта не е евгеника. Егото не е подкрепа. Любовта не е алчна. Сърцето е от Ляво. Лявото е Баланс.
цитирай
3. penchoan - Хората искат да гласуват за лява ...
27.10.2011 07:24
Хората искат да гласуват за лява партия, а в България такава няма. Десните партии защитават интересите на банкерите, олигарсите и мутрите.
цитирай
4. анонимен - Десен-бесен
27.10.2011 07:41
Христо, Христо, прав си Христо! Ама умните у нас считат за луди. И от крадци и мошеници на прехода като Костов, Софиянски, Бакърджиев, Любо Пъпката, братчето на Петър Стоянов и т.н. не можем да очакваме нито ляво нито дясно. Това са типични тарикати, които използват ситуацията, за да лапат. А простия народ дълго време им вярваше. Сега прогледна и резултатът е налице. Не виждаш ли, (е сега и в СДС и в ДСБ са такива образи, че за тях дори и съпругите им не гласуват, камо ли някой друг. Ами Капонката, ами Праматарски - боклук до боклука. Преди да има ляво и дясно трябва да има личности, които да носят определени идеи. нашите сини боклуци нямат такива идеи. Кражбата е тяхната идея. И в нейно име са готови да се съюзят и с мутри и с комунисти. Само и само да върви далаверата. Това е положението.
цитирай
5. pitashtia - Браво
27.10.2011 08:45
Проблемът е наистина отсъствието на автентична левица, но и на свястна десница. Много рано демократичната общност се разпадна и демократизацията не беше завършена. Това стана и защото на номенклатурната класа не и изнасяше справедлива и прозрачна приватизация, а тя си имаше достатъчно агенти и зависими хора.
цитирай
6. анонимен - aleph
27.10.2011 10:37
Много думи, изписани за нищо.

Причината е далеч по-проста. "Успешността" на СДС се дължи на това, че напълни бюджета с парите от приватизацията. Приватизацията свърши и парите също.
Тогава мнозина се сетиха и още повече си припомнят, че държавата беше по-богата в периода на социализма. По-богата и по-успешна. Бедна свобода няма.
цитирай
7. krumov - АНТИ
27.10.2011 11:34
Млади момко, дясното си съществува - то спечели три областни града още на първи тур (почти колкото ГЕРБ), но главата на дясното не съществува, защото Костов е обикновен тарикатстващ мошеник, а Мартинчо - мухльо.
цитирай
8. kentoff - Споделям това мнение!
27.10.2011 19:24
krumov написа:
Млади момко, дясното си съществува - то спечели три областни града още на първи тур (почти колкото ГЕРБ), но главата на дясното не съществува, защото Костов е обикновен тарикатстващ мошеник, а Мартинчо - мухльо.

цитирай
9. pitashtia - Много думи, изписани за нищо. Пр...
28.10.2011 13:19
анонимен написа:
Много думи, изписани за нищо.

Причината е далеч по-проста. "Успешността" на СДС се дължи на това, че напълни бюджета с парите от приватизацията. Приватизацията свърши и парите също.
Тогава мнозина се сетиха и още повече си припомнят, че държавата беше по-богата в периода на социализма. По-богата и по-успешна. Бедна свобода няма.

Държавата била богата с какво? А гражданите най-елементарни неща търсеха със връзки. Нали беше фалирала или ще пренаписваме историята. Проблемът с прехода си е проблем на канарчето, което пускат от клетката, а котараците отдавна са на свобода и командват парада.
цитирай
10. hatanasov - Барикадата има само две страни!
28.10.2011 23:53
Откакто свят съществува!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: demokratizator
Категория: Политика
Прочетен: 149417
Постинги: 33
Коментари: 249
Гласове: 1536
Архив
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930