Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.03.2013 01:16 - От Кейнс до Луната и обратно - къде сбъркахме? (Едно есе за политиката, икономиката и науката изобщо)
Автор: demokratizator Категория: Политика   
Прочетен: 10809 Коментари: 18 Гласове:
8

Последна промяна: 29.03.2013 02:29

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Да, къде сбъркахме? И не къде сбърках аз, не къде сбърка България, не къде сбърка Европа или Щатите или който и да е друг индивидуално на тази планета. Къде сбъркахме ние всички? Отдавна възнамерявах да напиша такъв текст, но днес почувствах, че имам нужда да го направя. Защото гледах един документален филм за човешките кацания на Луната от края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век. Защото ми се иска да споделя това, което мисля, или поне да го запиша, за да сам да мога да си го спомня някой ден.

Нямам намерение да коментирам теориите на конспирацията за лунните кацания на някои хора, които просто са умопобъркани или живеят в илюзорна реалност. Тези тези са отдавна коментирани от хората, които имат научна методология да докажат или съответно опровергаят подобно явление.

Имам намерение да говоря за успеха и откъде идва той - и то не моят или на моя град или държава успех, а на цялото човечество. Защото кацанията на Луната бяха точно това - един грандиозен и на пръв поглед невероятен успех за всеки човек, без значение дали той е бял, чернокож, евреин, мюсюлманин или нещо друго. Без значение дали на паспорта му пише "Туркменистан", "Австралия" или "Зимбабве".

Кацанията на Луната са успех, който е несъизмерим с никое друго човешко постижение. Те се случват в един сравнително кратък времеви отрязък на сериозен проблясък на науката и мисълта. Те се случват поради различни причини, част от които със сигурност са военно-стратегически - да не би някоя друга страна да кацне, преди ние да сме кацнали, а от там да извлече някакво военно преимущество спрямо нас. Но кацанията са много повече от просто опит за завземане на определено пространство. Те са апогеят на човешкия гений и на човешкия разум - еманацията на всичко това, което хилядолетия е трупано като знание и умение от милиони и милиони хора, живели в най-различни времена по тази планета. Единствено благодарение на небивалото развитие на науката и технологиите става възможно едно подобно начинание да бъде подето и доведено до успешен край. Единствено благодарение на натрупалите се многобройни човешки постижения в най-различни сфери на познанието, благодарение на постоянството ,на ученето и пренасянето на знанието и моженето от едно поколение на друго, в продължение на хилядолетия, се стига до това, което Нийл Армстронг нарича "малка стъпка за човека".

Но къде е проблемът, питате вие? Всичко дотук е добре известно, повечето грамотни хора на този свят го знаят добре. Причината да пиша този текст не е да образовам някого на тема съвременна история - за целта има достатъчно източници, които вършат много по-добра работа от мен. Идеята ми е да обърна внимание на това, че въпреки изредените невероятни успехи, постигнати в науката и технологиите, днес лунна програма на практика няма. Днес хора на Луната няма. Нещо повече, последно човек е стъпвал на Луната едва в началото на 70-те години на миналия век - преди близо 40 години!

Защо това е стряскащо? Защото показва какво се е случило на Земята. Очевидно хората, като масова публика, сме толкова ограничени, че сме оставили "в нафталина" най-голямото си постижение - това, че сме успявали да пратим наши представители да видят лично как изглежда един друг свят. 40 години по-късно, при цялото стремглаво развитие на комуникационните и компютърните технологии през този период, ние не сме успели да намерим сили или мотивация да пратим отново хора - и то не просто хора отвъд мястото, което вече сме видели, а хора дори обратно на същата позиция, на която вече сме били. Проблемът е, че е настъпил един очеизваден регрес.

В рамките на поколението, което успява да прати хора на Луната, направеният за броени години прогрес е невероятен. Замислете се. Почти до края на Втората световна война не са съществували реактивни двигатели. Броени години по-късно вече са налице първите свръхзвукови самолети. 15 години след края на Втората световна война са изведени в орбита първите спътници, а 24 години след края на най-жестокия и най-мащабен военен конфликт в историята на човечеството, хора стъпват на Луната. И се връщат живи и здрави обратно, на Земята.

За сметка на това, 40 години по-късно, разполагайки с изчислителна техника, която е милиони пъти по-бърза, както и с много други новости и по-големи удобства в нашето ежедневие, ние не можем не само да подобрим своите постижения - ние дори не можем да ги повторим.

Въпросът е "Къде сбъркахме?". Защо не успяхме да насочим градивната енергия от тези невероятно успешни години напред към едни още по-големи постижения за човечеството? Защо не можахме да се преборим за това да се случват нещата, които имат смисъл за всички нас заедно?

Въпросът придобива още по-голям смисъл, ако погледнем нещата в малко по-широк контекст. В последните години нарастваща сила има едно осъзнаване, че може би всъщност не живеем по-добре от нашите предтечи. Не става въпрос за далечните ни прадеди и за някакъв романтичен идеал за връщане назад към природата - напротив. Става въпрос за това, че сякаш собствените ни родители или баби и дядовци са живели в по-добри условия, че са имали по-добри възможности, че преди всичко са чувствали напредък. Ние можем ли да се похвалим с това, че чувстваме напредък?

Аз не мисля, че можем. Вече казах какво мисля за практическия регрес в областта на науката и техниката от последните 40 години. Но какво мислят другите? Наскоро четох в интернет статия, според която изследване показва, че и млади, и стари, днес казват, че животът днес е станал по-труден (справка: 
http://www.dnes.bg/mish-mash/2013/03/27/tova-dneshnoto-jivot-li-e-predi-40-g-beshe-po-dobre.183943 ). Основните причини, които се изтъкват са социално-икономически - по-трудно е станало да си намерим работа, по-трудно е станало да си изплатим кредита, по-често сме принудени да изтеглим такъв и т.н.

Според мен много съществен е проблемът за нарастващото неравенство в обществото - или, ако щете, усещането за нарастващо неравенство. Това е един проблем, който вечно е стоял пред човечеството, в най-различните социални или държавнически структури, които то е обитавало. Сякаш обаче за известно време този проблем е бил ако не разрешен, то поне уталожен и е имало някакъв тип консенсус в обществото, че той се разрешава. Нека да видим данните, защото те говорят най-добре. В икономиката се ползва т. нар. Gini index, който показва каква част от собствеността в една държава се притежава от определена част от обществото. По-високи стойности на индекса (максимумът е теоретично 100) означават, че по-малка част от обществото държи по-голяма част от активите - по-ниски стойности (минимумът е теоретично 0) означават, че има повече икономическо равенство в съответната страна.

Нека видим какво е разпределението в САЩ за последния век.

image

Какво излиза? Индексът е бил на стойност средно около 45 в началото на миналия век. След Първата световна война, през 20-те на 20-и век, по времето на Сухия режим и през най-големия просперитет на мафията, индексът рязко се покачва, до преминаването през гигантското разрастване на спекулата и последвалата го тежка криза, известна като Голямата депресия. Но какво става след нейния пик, в началото на 30-те години? Ами ето какво, индексът започва да спада! И то спада не просто едва-едва, колкото да се каже, че е спаднал и може това да се дължи на статистическа грешка. Напротив, спадът е значителен - от над 50 индексът пада до под 40 за около 20-годишен период. Индексът всъщност е намалял с 20% спрямо началната си позиция. Последвалите години също показват сравнително ниски стойности, на ниво средно около 40. Нарастване има чак през 70-те години и то става по-рязко едва през 80-те, с идването на администрацията на президента Рейгън.

Има ли нещо, което може да обясни вече наблюдаваното? Има ли някаква причина в тези 40-50 години нивото на индекса да е толкова ниско, в сравнение с началото и края на века?

Има една причина и тя се нарича държавна политика. Доста хора са чували за така наречения "Нов курс" на президента на САЩ Франклин Делано Рузвелт, който идва с обещанието да изправи на крака страната си, която се намира в пика на най-тежката криза, в която е попадала - изключителен колапс на БВП и 25% безработица (при норма от около 3% в тези години). Рузвелт със сигурност е един от хората, които се захващат сериозно с проблемите на обществото си и посвещават оставащата част от своя живот на това да ги разрешат, доколкото им е по силите. Но Рузвелт далеч не е единственият човек, който прави важна стъпка.

Може би най-важният човек, когото доста хора днес се опитват да омаловажат и осмеят, се казва Джон Мейнард Кейнс. Това е икономистът, от който извира цяла теория за това как икономиката като процес да се управлява - не да се национализира, не да се пряко контролира, но да се регулира, да се подпомага и с това да се подпомагат хората. Кейнс е човекът, дал началото на мисленето, че капитализъм не е еднозначно с пълна свобода на пазарните отношения. В капитализма държавата може и трябва да е активна страна, която да участва в икономическите отношения, особено тогава, когато е налице криза или друг вид пречка пазарът сам да се справи бързо, ефективно и социално адекватно.

Защо това е необходимо? Защото инак при криза ще се стигне до това, до което се стига в Щатите в началото на 30-те години - 25% безработица и липса на всякакъв стимул за производителност. Царяща безнадеждност и отчаяние, царящо усещане, че животът ти е по-лош от този на твоите родители, когато са били на твоята възраст. А точно това е и фитилът, който веднъж запален, води до революция и класова борба - любимите методи на комунистическите теоретици и политически ръководители.

Да ви звучи познато? Какво е днес положението, например в Гърция, Испания и други страни от страдащата от тежка криза Еврозона? Как много хора в Щатите преживяват продължителната криза? А може би по-важно - защо положението е такова, след като вече сме имали хора като Рузвелт и Кейнс, след които очевидно е поето в друга посока?

В каква посока именно е поето? В посока на сериозно ангажиране на държавата с обществото и неговите проблеми. В посока на опити да се създаде работа, да се създаде образователно равнище за подобряване на статута на населението, което е в най-тежко положение, за да може бъдещите поколения хора да скъсяват социалната дистанция помежду си, а не да я разширяват. За да може по този начин хората от различните прослойки да усещат, че все пак има движение напред и че животът им не е безсмислен - че те всъщност живеят по-добре от техните родители и, че може би техните деца ще живеят още по-добре от самите тях.

Това е посоката, дала възможност, например, Европа да се изправи на крака след Втората световна война. Планът "Маршал", започнат по инициатива на САЩ през 1948 г. за 5-годишен срок, се стреми да даде адекватното финансиране на континента, за да той да се изгради наново след ужасяващата разруха на конфликта. Ефектите са невероятно ускорение на растежа, засилена интеграция на европейските страни и поставяне на началото на епоха на всеобщо благоденствие в цяла Западна Европа, която продължава десетилетия.

Но това е и посоката, дала възможност да се случат неща като космическата програма на САЩ и последвалите кацания на Луната. Много хора твърдят, че ако не беше държавата, пазарът сам щеше да стигне до Луната - да, той може би щеше да стигне, но нека помислим малко върху това - той дори днес, над 40 години по-късно, още не е стигнал. Той просто все още няма интерес от това. В случая отиването на Луната имаше смисъл от гледна точка на държавата (без значение коя) и тя го организира и заплати. Ако не го беше направила, човечеството сигурно още нямаше да е стъпвало там. И може би нямаше да стъпи скоро.

Хората казват - след като пазарът не го иска, значи няма смисъл от него. Да, ама не. Защото пазарът може просто да не знае, че го има, преди някой да му го покаже - по същия начин, по който пазарът не е тръгнал сам да търси Америка преди Колумб да е бил финансиран от държавата за това да я намери - да, последвалото експлоатиране на ресурсите на Америка става благодарение на пазара, но той едва ли щеше целенасочено сам да я открие. А благодарение на държавата, пазарът я откри.

Нека не бъда разбиран погрешно - много хора, някои от тях дори наричащи себе си икономисти или политолози, слагат знак за равенство между кейнсианство и комунизъм. Не може да има по-голяма грешка от това. Веднага ще дам обяснение. Комунизмът разчита на това капитализмът да се срути, да пропадне благодарение на заложени естествено в него вътрешни мини и капани - овцете да изядат хората, богатите да експлоатират бедните, накрая бедните да се вдигнат на бунт и да изколят богатите, казано с едно изречение. Кейнсианството, като отчита формулираното от комунистическите теоретици като възможно да се случи, търси начините то да не се случи. Кейнсианството е опит да се ограничат вродените недостатъци на капитализма и даже да се излекуват, доколкото това е възможно - а недостатъци в капитализма и пазара има, както във всяка друга система, създадена от човека. Кейнсианството е опит да се смекчи твърдостта на капитализма, да се обърне внимание на това, което традиционно се игнорира в него. Традиционната икономика, като наука, твърде много се фокусира върху категории от типа на приходи, разходи, пределни приходи и разходи, нормална печалба и т.н. Кейнсианството иска да се обърне внимание на по-голямата картинка - на това как хората живеят, как се изхранват, какво всъщност започват да си мислят, тогава когато не живеят по особено добър начин. И какво ще последва от техните мисли - както за държавата, така и за едрите капиталисти.

Кейнсианството се опитва да поддържа капитализма жив, дори тогава, когато от всички страни той бива атакуван. И до голяма степен то успява, като доказателството е целият следвоенен период в развитието на САЩ и Западна Европа до края на 70-те години на миналия век. Държавата на благоденствието се превръща от някакъв мираж в реалност и дори в стандарт. Науката и образованието са основните двигатели на развитието - те дават възможност икономиката да расте, като едновременно с това се осъществяват нови и нови постижения, не само в космическите, но и в най-различни други сфери. Социалната пропаст се стеснява и дава възможност явления като битовата и организираната престъпност силно да намалеят. Безработицата е ниска, а хората чувстват, че живеят по-добре от своите родители - има прогрес.

И на всичко това се сложи край. Графиката показва и горе-долу къде е сложен краят - някъде там, където Рейгън става президент на САЩ и настоява политиката да се води по различен начин. Разбира се, прави ще са тези, които ще кажат, че Рейгън печели изборите, заради това, че в края на 70-те е достигната много висока за американските стандарти инфлация - над 10% годишно. Очевидно политиката по стимулиране на икономиката някъде е била изтървана от адекватен контрол и тя е стимулирала една вече достатъчно стимулирана икономика прекомерно, което е довело до невъзможност за по-нататъшно смислено използване на влаганите ресурси, а от там - до инфлация. Но истинският проблем не е, че Рейгън овладя инфлацията - това беше необходимо. Истинският проблем е, че Рейгън и неговите последователи направиха всичко възможно да дискредитират политиката, която направи възможен този невероятен подем за западната цивилизация през втората половина на 20-и век. Рейгън и неговите последователи направиха така, че хората да си мислят, че Кейнс е виновен за лошата администрация на слаби президенти като Картър, както и за ценови шокове, например в цената на нефта, постигнати преди всичко с индивидуалните усилия на международния картел ОПЕК.

И на преден план отново излязоха онези икономисти, които обясняват за това колко е важно пазарът да бъде оставен сам на себе си - той така най-добре се регулира. Оставете пазара и не го пипайте, зовяха те, така той сам безпроблемно ще се изрегулира и за всички това ще е ефективно и справедливо решение.

Ефектът? Лъскави коли и лъскави сгради. Блясък и красота. Но това е картината в Манхатън, в Лондон и в Хонконг. А какво се случва в Мумбай, например? Какво се случва извън лъскавите булеварди на Ел Ей, там където тийнейджъри на по 16-17 години буквално се сражават с автоматични оръжия за територия на разпространение на наркотици по улиците на града, защото това е единственият начин на живот, който някога са познавали?

Положението на по-богатите прослойки в обществото значително се подобри, но на каква цена? Неравенството отново се засилва, усещането за него сред по-бедните вече е отново доминиращо и се заформя взривоопасна комбинация. Началото на 21-и век беше нагледна демонстрация за това какво ни очаква, ако продължим да слушаме съветите на неолибералните икономисти - "оставете го да върви, той, пазарът, ще се оправи". Е, ето, в САЩ го оставиха - включително му дадоха свобода. Например, през 90-те години бяха свалени последните регулации от времето на Рузвелт, които блокираха някои определени типове дейност, за да не се стига отново до тежки кризи. Един от законите, касаещи банките, се наричаше Glass-Steagall Act. Съществена разпоредба в него беше тази, че банките биват или търговски, или инвестиционни - нямат право да смесват двата вида дейност, т.е. по този начин една търговска банка не можеше да държи акции на компании, камо ли други по-рисковани финансови активи. Този закон е направен с мисъл за гражданите и данъкоплатците - ясно е кой ще плаща сметката, когато една банка фалира, заради алчността на своите мениджъри.

Какво се оказа? След близо 10-годишен бурен растеж, който преди всичко се характеризираше с огромна спекула на пазара на недвижимите имоти, всичко гръмна и то гръмна така, както не беше гърмяло от времената на Голямата депресия. А и едно от главните действащи лица в цялата заформила се финансова криза бяха точно токсичните финансови активи, с които обилно се бяха запасили повечето големи банки в страната.

Кризата се разпростря значително и постави под въпрос друго голямо постижение на човешката цивилизация, станало възможно заради кейнсианското мислене след Втората световна война - а именно, европейската интеграция. Европейският съюз има много проблеми и не може да бъде обвинявана единствено кризата за тях. Но е факт, че насложилото се мислене в главите на политиците, много от икономистите, а и на голяма част от обществото, че дори минимална инфлация би могла да е унищожителна или невероятен грабеж, както и че държавата няма никакво място в регулацията на икономическите процеси, доведе до нейното задълбочаване в Европа. И това задълбочаване доведе със себе си нови проблеми - възникнаха големи движения на хора, които са недоволни от системата.

Всъщност, модериращата роля на държавата на благоденствието вече я няма. Хората бяха накарани да си мислят, че вече са сами срещу всички и че никой няма да им помогне. Приказките за сътрудничество и европейска солидарност бяха забравени, а вместо това на всеки беше показано, че трябва да внимава в картинката, защото инак го чака това, което сполетя гърците, ако не и по-лошо (например това, което сполита кипърците). Разбира се, хората не могат да приемат подобно нещо с безразличие и като резултат виждаме да се създават нови крайни формации, които излизат с антисистемни искания, вариращи от разбиване на ЕС до разбиване на капитализма и заменянето му с някакъв друг тип система. И хората са прави да са недоволни, защото те не виждат прогреса. Такъв за тях няма.

Този текст започна с това какво невероятно постижение са били кацанията на Луната. Те са невероятно постижение, заради уникалността си в човешката история, заради липсата на някаква непосредствена и незабавна икономическа изгода от тяхното провеждане и провеждането им въпреки този факт, както и заради огромния подем на науката и технологиите, дал възможност да се осъществят. Но този текст цели да напомни откъде са дошли всички тези неща - те не са дошли от нищото, те не са се случили просто ей-така, случайно. Тези неща, както и многото други големи постижения на човечеството от втората половина на 20-и век, се дължат на целенасочена политика. Тази политика не е комунистическа, а напротив - тя е единствената възможна капиталистическа политика, тогава когато се избистрят големите недъзи на капитализма в неговата оригинална форма. Кейнсианството се опитва да даде научна обосновка на това как да се провежда политиката на държавата в рамките на икономиката - и в много отношения то е единствената школа, успяла да направи това поне отчасти. Благодарение на осъзнатата необходимост да се преследват цели, които са важни за социалната кохезия на обществото, става възможно и да се развива икономиката с много по-високи темпове, а от там да се осъществяват и много по-големи постижения в сфери, които не са пряко продуктивни, но на символично равнище и на равнище потенциал за бъдещо ползване, са от изключително значение.

Следващият път, когато се запитаме "Къде сбъркахме?", може би трябва да си спомним, че избрахме един друг път, който в твърде много отношения ни дърпа назад, обратно към времената, в които неолибералният принцип имаше огромен превес над мисленето за икономиката. Може би не е случайно, че днес, както и в минали периоди, в които този принцип е имал монополно положение, големи постижения не се случват, а бунтът на масите срещу "злите и алчни капиталисти" отново назрява.




Гласувай:
10



1. suntsu - Много истини, но и малко грешни с...
29.03.2013 02:32
Много истини, но и малко грешни според мен разсъждения.
Много е лесно да вдигнеш жизнения стандарт когато почваш почти от нулата - например следвоенна Германия.
Всички тези разсъждения почиват на микроскопични в исторически план мащаби. Така че, кое е работещо и кое не - е малко прибързано да се оценява.
Аз мисля, че "социалния" капитализъм навлиза в предсмъртен стадий. Средната класа е един мит - тя консумира повече, отколкото произвежда. Идеята за поддържане на социалния мир е ясна от хилядолетия - "Хляб и зрелища". Проблемът е че вече хлябът и гладиаторите не са достатъчни. Искаме пържола, кола, ТВ, интернет, кино, ресторант...
Американците печатат пари, харчат ги яко, намират си някой външен враг за отвличане на вниманието и успяват да крепят ситуацията.
За съжаление, Европа не може да повтори номера...
цитирай
2. barrybarovec - Не знам откъде си го преписал, но ...
29.03.2013 02:55
Не знам откъде си го преписал, но смърди на социализъм много яко. Да не говорим, че част от информацията е абсолютна лъжа.
-1 от мен.
цитирай
3. mihala - Анализа ми хареса. Но истината за ...
29.03.2013 11:36
Анализа ми хареса. Но истината за развитието се основава на националната идентичност.Мързела, който създаде Тошовото управление и безверието ,оказаха влияние върху правилното прилагане на нов вид идеология и икономика.Това стана предпоставка за неимоверните нереални напъни и затъване в блатото на благодатта.
цитирай
4. demokratizator - Благодаря за коментарите
29.03.2013 19:52
@ 1. suntsu

Добре си го казал. Наистина, историческият мащаб на примерите е малък, но и доминацията на кейнсианското мислене продължава твърде кратко в историята. А що се отнася до смъртта на "социалния капитализъм" - искрено се надявам да не си прав. Защото според мен традиционният капитализъм вече умря или е в някаква предсмъртна агония - хората, били по-близо до времената на комунистическите революции, очевидно са били наясно, че тези революции стават възможни благодарение на липсата на реформи, силното усещане за увеличаващо се неравенство и твърде суровия дух на обичайния капитализъм. Ако социалният капитализъм наистина е умрял днес - не искам да мисля какво ще го наследи, защото сигурно много хора биха желали това да е някакъв тип болшевизъм. А аз определено не желая такова нещо.

@3. mihala

Аз нарочно не исках да концентрирам вниманието си върху България в този конкретен текст, защото осъзнавам колко е трудно, предвид историческите обстоятелства, дължащи се на 50 години комунистическо управление. Наистина, наложилият се през тези поколения манталитет е нещо, което няма да бъде изкоренено в близките десетилетия. Все пак мисля, че дори България може да ползва достиженията на икономическата мисъл от средата на 20-и век, за да излезе поне частично от блатото. Особено днес, когато всичките характеристики на кризата са налице - сякаш няма по-удачен момент за пробване на кейнсианската теза, за да поне в краткосрочен план населението да може да си поеме глътка въздух и да спре своята радикализация, която го тласка към гласуване за екстремистки партии от комунистически или неонацистки тип.
цитирай
5. demokratizator - @ 2. barrybarovec
29.03.2013 20:14
Нека играем на следната игра. Ако ми кажеш откъде съм го преписал, ще постна в този блог послание, статия или просто текст, който ти ми посочиш (стига да не нарушава правилата на сайта) и даже ще се подпиша под него. Ако обаче не можеш да ми кажеш откъде съм го преписал, ще постнеш текста в твоя блог за 48 часа (после го деактивирай, ако искаш). Какво ще кажеш?

Не знам какви са твоите навици за писане в блог, но аз не плагиатствам. Може дълго време да не пиша, но никога не вадя нещо просто ей-така отнякъде си и го плясвам тук. Това, което съм написал, си е мое мнение, пък ако щеш мисли, че е преписано.

Сега по същество. 1) "част от информацията е абсолютна лъжа" - моля, уточни. Коя по-точно част е лъжа, кой точно факт не се е случил? Лунните кацания ли? За тях казах, че няма да коментирам изявления.

2)"смърди на социализъм много яко" - това твърдение не говори добре за теб, защото явно не познаваш разликата между социализъм и капитализъм от следвоенния период. При социализма основната цел е работниците, демек държавата, да придобие собственост върху средствата за производство, демек заводите, мините, селскостопанските машини и т.н. От там нататък според социализма, трудът щял да стане свръхпроизводителен, защото работниците щели вече да работят само за себе си, а не някой да ги експлоатира и да им отнема част от натрупаната отгоре стойност (т. нар. принадена стойност). От там - няма да има нужда от пари, труд и всички ще живеят в земен рай.

Кейнсианството, обратно, НЕ иска национализация, НЕ счита, че работниците са универсално с накърнени права, камо ли ограбени от капиталиста. Кейнсианството е поглед към капитализма, който минава именно през разбирането, че традиционната му форма не върши работа, защото дава възможност на хора като Ленин да се възползват от едно ненужно тежко положение на работниците. Кейнсианството определя мерки за подобряване на това положение при запазване на правата и привилегиите на капиталистите - как това е социализъм?
цитирай
6. ran - Вътрешно-непротиворечиви разсъждения,
31.03.2013 00:03
но някои факти не могат да бъдат обяснени в опозицията кейнсианство-либерализъм.
- Наскоро имаше околоземни разходки на милионери и сравнително ниската цена за орбитален билет - $5 милиона, май беше - по-скоро показва, че лунната колонизация и космическите полети са икономически неизгодни, а не финансово или технологично недопустими. При повече милионери с такива амбиции, веднага би възникнал околоземен и дори лунен туризъм. Във всеки случай, ако има някакъв регрес, той не е технологичен.
Просто липсва политика в тази област. И ако тя е в прерогативите на държавата, какво говори за нея и функциите й липсата на политика?
- Планът "Маршал" май не е адекватен като финансиране, нито е кейнсиански като философия на прилагане. Американските помощи въобще не стъпват в най-силно разрушените от войната области. А условието да няма комунисти в правителствата на подпомаганите страни, моментално вади от обществено обращение европейските кейнсианци, които изповядват леви идеологии на преразпределение, а не на контрол. Но това американците все още не го разбират. При тях кейнсианците са упорити поддръжници на пазара (както и ти, доколкото разбирам :)). Като добавим чисто икономическия ефект от плана - само 2,5% от БНП на европейските държави и под 20% от капиталовия пазар, май има смисъл да говорим само за политически ефект на тези $13 милиарда.
Във всеки случай следвоенната държава много малко се занимава с управление на икономиката - няма ресурси за това.
- "Неолиберализмът" спаси финансовата система с обществени пари - нищо пазарно. Изкупи токсичните активи, възмездявайки прегрешилите с по два долара за всеки един вложен - къде ли е тук пазара. А национализацията на Крайслер пък е съвсем улево от пазара.:)
Затова нео-нещотоси ми изглежда като клише, без връзка с какъвто и да е либерализъм. То е манипулация, чиято цел е корпорациите да употребяват държавата безконтролно.
Затова и Рейгън - а и кой да е президент/администрация след него - не е модератор в икономиката. По-скоро е продукт (марионетка) на корпоративна Америка.

Та, не знам къде сме сбъркали - глобализацията изглежда е стихиен процес, технологичен продукт, и нито кейнсианци, нито либертарианци са в състояние да я контролират. Във всеки случай, май двамата с теб ще сбъркаме ако си обясняваме нещата с остарели идеологически клишета.:)
Остана Gini графиката.
Според мен тя е в пряка връзка с антимонополното законодателство. Докато го има - като пряк продукт от уроците на Великата депресия - собствеността се разпределя от пазара (не от кейнсианците, в европейския смисъл на думата :)) в по-широка обществена база. Развитието на комуникациите, а по-късно и на интернет от 80-те нататък, обезсмислят остарелите, неадекватни антимонополни норми. Май само Германия актуализираше редовно антимонополните си закони и затова излезе сравнително читава от кризата.
Поздрави!
цитирай
7. injir - Отговорът е прост. Хората станаха ...
31.03.2013 00:10
Отговорът е прост. Хората станаха повече потребители, отколкото откриватели.
цитирай
8. demokratizator - @ 6. ran
31.03.2013 22:27
Много хубав коментар, благодаря ти.
Най-напред, искам да отбележа, че и според мен регресът е недотам технологичен, а точно политически - т.е. понеже държавата е излязла от активната роля, която е имала след войната, днес вече не сме свидетели на такива големи стъпки за цялото човечество. И това според мен е много жалко.
За спасяването на финансовата система съм съгласен с наблюденията ти - аз използвах термина "неолиберализъм", защото исках да обобщя хората, изповядващи погледа към пазара като върховен и непогрешим съдник, без да се спирам на вътрешните им нюанси. Но наистина така се получи - неолибералите спасиха корпорациите с държавни пари, в което няма нищо либерално.
По отношение на плана "Маршал" съм на по-различно мнение от теб. Планът е кейнсиански, защото се използва преди всичко за възстановяване на унищожената от войната инфраструктура и за увеличаване на производствения капацитет на предприятията в различните държави. Парите днес може да не изглеждат много (всъщност тогава са били), но ефектът е голям - още преди края края на програмата БВП на страните участнички в плана е нараснал до ниво, което е с над 30% по-високо от предвоенното. А относно това кои страни са били включени - всъщност САЩ предлагат плана на всички европейски страни, включително на СССР. Но руснаците не желаят да се покажат зависими от американците и не се възползват от плана, както и не разрешават на останалите страни от Източна Европа да го направят. Инак съм напълно съгласен, че политическият ефект е грандиозен - без плана "Маршал" трудно щеше да се реализира европейската интеграция изобщо.
За антимонополното законодателство - много интересен щрих, не се бях замислял за това. Със сигурност има важен ефект, това се вижда много ясно при банките в САЩ, например. Било е забранено установяването на банки, опериращи в повече от един щат, като това почти е неутрализирало броя на банките, които са "твърде големи, за да фалират".
Отново, благодаря ти за интересния коментар! :)
цитирай
9. demokratizator - @ 7. injir
31.03.2013 22:33
Предполагам, че и това има роля. Но все пак трябва да може някакси хората да бъдат стимулирани да откриват. А ако няма как да бъдат стимулирани да го правят по причина, че пазарът е незаинтересован от откривателство към конкретния исторически момент, според мен е необходимо някой друг да натисне малко нещата - и това най-добре може да го направи държавата. Тя има ресурси, а често и интереси, които да стимулират откривателството. Впоследствие в откритието често може да се намери и икономическа изгода, която да изплати разходите по неговото извършване.
цитирай
10. barrybarovec - Мислех да не се занимавам повече с ...
01.04.2013 07:16
Мислех да не се занимавам повече с този постинг, но ще ти посоча няколко фундаментални грешки, кото правиш в твоите разсъждения.
Да караме наред. Първата грешка е изборът ти на критерии за оценка на разитието на науката. Космическите технологии са важна част от научните достижения, но в никакъв случай не са водещи. Но дори и там има голямо развитие -- ще спомена само роувъра, който американците изпратиха на Марс. Да не говорим за спътниковите системи за навигация (4 глобални и множество локални). Както виждаш, вече не само американците и руснаците изстрелват спътници в космоса. А научните изследвания се насочиха от космическите във ВОЕННИТЕ технологии. И това е сериозен критерии за оценка. GPS и Internet например са разработки на американските военни (въпреки че Ал Гор твърди, че той е откривателят на Интернет).
С две думи -- ако искаш да правиш реална оценка на развитието на науката и технологиите, погледни военните технологии.
Втората грешка, която првиш е, че искаш по-голяма намеса и контрол на държавата в живота на хората.
цитат:
"модериращата роля на държавата на благоденствието вече я няма"
От там и разсъжденията ти колко хубаво било кейнсианството и колко лошо било неравенството в обществото. Точно това имах предвид като казах, че постинга ти смърди на социализъм. Равенство има при социализма, макар че и там някои другари бяха по-равни от другите. А кейнсианството е първата стъпка към социализма, запомни го от мен. Последните 4 години правителството на 0бама водеше точно такава политика. Спасиха банките от фалит (с пари от държавата, т.е. на данъкоплатците), платиха на профсъюзите и национализираха голяма част от автомобилната промишленост (GMC -- government motors). Сега искат да направят същото и със здравната система, като въведат 0бамакеър. С две думи 0бама иска да направи щатите социална държава като канада и западна европа.
Та през последните 4 години щатите се обърнаха към кейнсианството, обаче като гледам Gini индекса неравенството се задълбочава :)
цитирай
11. ran - 10. barrybarovec - няколко въпроса, ако разрешиш?
01.04.2013 16:05
- Защо "кейнсианството е първата стъпка към социализма"
след като
"щатите се обърнаха към кейнсианството" и "0бама иска да направи щатите социална държава като канада и западна европа"?
Да не би да очакваш щатите, канада и западна европа да станат социалистически?
- Кой ти каза, че GINI индекса се занимава с неравенство в обществото, след като ясно е казано, че отчита само относително разпределение на собствеността? Да не би да живееш с марксисткия постулат, че собствеността е причина за неравенство в обществото?
- Къде прочете, че обобществяването на банковите загуби и национализацията на автомобилната промишленост имат нещо общо с кейнсианството?
- Наистина ли някой друг (освен теб) е казал, че Интернет е разработка на военните? Защото техните претенции са само за ARPANET, а разликата между двете, технологично и функционално, е като между балистична ракета и лък, съответно?

Накрая
- Непознаването на фактите ли те кара да правиш фундаментално грешни разсъждения, или пазарния ти фундаментализъм те кара да бъркаш фактите?
цитирай
12. alexs - 16 Век овцете изяждаха хората в А...
02.04.2013 15:46
16 Век овцете изяждаха хората в Англия 21 век в ЕС и САЩ банките изяждат хората ....
Още нещо Артър Кларк писателя фантаст предвиждаше в "Една Космическа Одисея" че в началото на 21 век космонавти ще летят до Юпитер и Сатурн сега САЩ не могат да достигнат със собствени средства и до МКС/Международна Космическа Стамция/ вместо да ставаме Галактическа цивилизация сме тръгнали да ставаме праисторическа!
Не ни трябват неутронни бомби най-доброто и хуманно оръжие за масово унищожение на човешката цивилизацията се оказа БАНКОВИЯ КРЕДИТ.
цитирай
13. alexs - Много истини, но и малко грешни с...
02.04.2013 16:04
suntsu написа:
Много истини, но и малко грешни според мен разсъждения.
Много е лесно да вдигнеш жизнения стандарт когато почваш почти от нулата - например следвоенна Германия.
Всички тези разсъждения почиват на микроскопични в исторически план мащаби. Така че, кое е работещо и кое не - е малко прибързано да се оценява.
Аз мисля, че "социалния" капитализъм навлиза в предсмъртен стадий. Средната класа е един мит - тя консумира повече, отколкото произвежда. Идеята за поддържане на социалния мир е ясна от хилядолетия - "Хляб и зрелища". Проблемът е че вече хлябът и гладиаторите не са достатъчни. Искаме пържола, кола, ТВ, интернет, кино, ресторант...
Американците печатат пари, харчат ги яко, намират си някой външен враг за отвличане на вниманието и успяват да крепят ситуацията.
За съжаление, Европа не може да повтори номера...

Защо да не може въпроса е да поиска ......не е в проблема в производството проблема е в разпределението на блага ето магазините стоят претъпкани със стоки заводите бездействат и милиони безработни чакат да бъдат наети и да произвеждат блага ......проблема е в разпределението на благата през фианансовата система ......системата изисква хората да живеят в недоимък на благата защото така много се печели и хората ще са зависими...
Технологиите много напредват но за съжаление финансовата система пречи за да достигат достъчно благинки .......зад финансовата криза се крие духовното падение на съвремения човек ....който е прочел Библията е разбрал за днешното време.
цитирай
14. demokratizator - Интересни коментари, благодаря на всички
02.04.2013 20:58
@ 10. barrybarovec
Напълно съм съгласен с това, което си посочил като извор на прогрес, а именно - военните технологии. Но нека си припомним кой точно ги финансира - именно държавата, тъй като пазарът сам по себе си няма интерес да ги развива (защото клиентът е точно държавата). Преди резултатите от военните технологии са се вливали в космическите, а днес това не е така очевидно. Макар цитирания от теб Opportunity и другите роувъри на Марс несъмнено да са голямо постижение, съотнесени към епохата, те все пак са далеч от това, което са били няколкото човешки кацания на Луната в рамките на програмата Аполо. Жалко е, че днес се задоволяваме с робот на Марс вместо с постоянна база, в която да живеят хора.
Относно това, че искам повече намеса на държавата в живота на хората - да, искам държавата да играе активна роля, без тя да е единствена. Факт е, че втората половина на 20-и век донесе огромен скок в благосъстоянието на широките слоеве от населението в Западна Европа и САЩ, а това със себе си е направило дори приказките за комунистическа революция тотално неадекватни. Аз искам държавата да регулира, да напътства, но не да контролира и не да прекалява в своята намеса, тогава когато тя е контрапродуктивна - балансът е тънък, но според мен е възможен, като доказателствата за това са исторически.
И ще трябва да се присъединя към въпроса на Ran към теб, в който той пита защо според теб национализацията на банките и автомобилната индустрия в САЩ е типично кейнсианска политика. Аз не считам, че тя е такава, не мисля, че и Кейнс е или би подкрепял подобно решение, защото той по-скоро говори за фискални стимули (като строеж на магистрали, язовири и други публични инвестиции и проекти), като даже изразява недоверие в ефективността на чисто монетарните стимули (т.е. печатането на пари). В този смисъл мисля, че направеното в САЩ в последните години беше класифицирано по най-адекватен начин от представители на Еврокомисията още в началото на кризата - "финансов социализъм".
цитирай
15. demokratizator - @ 12. & 13. alexs
02.04.2013 21:16
Хубав коментар, благодаря ти.
Аз не мисля, че банките или банковият кредит сами по себе си са лоши - те дават възможност за правене на инвестиции тогава, когато човек не разполага сам с началния капитал. Също дават възможност на младо семейство да получи собствен дом, без преди това да са минали 20-30 години на спестяване. Банковата система е измислена за добри цели и тя може да постига добри цели.
Има обаче едно голямо НО. И това НО се изразява именно в това, в което се израждат банките и кредитните инструменти тогава, когато държавата изпусне всички възможности да ги регулира и под натиска на лобизма не се интересува от потенциалните проблеми, които прекалено либерализиран стратегически сектор като банковият, ще донесе на цялата икономика и на цялото общество. В текста дадох примера с един закон, приет в САЩ през 30-те години, целящ да забрани на банките да извършват едновременно традиционната си банкова дейност (т.е. да са търговски банки) и да извършват инвестиционно банкиране (т.е. да играят на борсата и да печелят пари). Смисълът на подобна регулация е втова да не се допусне конфликт на интереси - от една страна са интересите на депозиторите в банките, които слагат своите пари там, за да получават сигурност и някаква не много висока, но все пак стабилна доходност. От другата страна са мениджърите и собствениците на банките, които биха искали високи печалби и високо съотношение на печалба към вложен капитал, т.е имат интерес да придобиват по-рисковани и по-доходни активи.
Премахването на тази и много други регулации прави възможно отново да се стигне до подобни конфликти, които кулминират именно в епизодите на тежки финансови кризи.
С две думи - не е луд този, който яде зелника, а този, който му го дава. :) Държавата трябва да се събуди и да се намеси.
А относно Артър Кларк - да, и аз изпитвам същата болка от това, което си казал. Израснал съм с идеи за космическо бъдеще на човечеството и не мога да си простя това, което се случва.
цитирай
16. schumpov - От 1944г. до днес комунистите по...
04.04.2013 21:12
От 1944г. до днес комунистите постоянно отчитат грешки. Видно е , че още се питат къде са сбъркали. Не сте сбъркали никъде. От създаването си тази Партия работи за унищожаването на България.Вие избрахте този път, на мен ми бе наложен.
Не сте сбъркали, мисията е изпълнена.
цитирай
17. gulliver - Малко позакъснял коментар
03.01.2016 21:35
С няколко годишно закъснение - надявам се да посъживим въпросната дискусия през призмата на времето.

Лично аз съм привърженик на системната гледна точка към икономиката. Според мен Кейсианството е малко поостаряла концепция, а и също така си мисля, че самият Джон Кейнс като начин на мислене самият се е доближавал повече към системната гледна точка, където правителството е елемент оказващ влияние към икономиката, а не толкова с левичарски убеждения за равномерно и справедливо разпределение на дохода. Самият Кейнс впрочем е потомствен аристократ, ако си спомням правилно, малко ми звучи противоречиво. След голямата депресия по-скоро като една икономическа звезда той настоява, че държавата следва да се намеси и "рестартира" икономиката, за да я изкара от низходящата дефлационна спирала и икономика блокирана от бремето на непосилните кредити.

Впрочем Кейнс изгрява в Англия през 20-те, когато се противопоставя силно на връщането към златния стандарт - една бих казал либерална и реформаторска мярка. В този ред на мисли - отрицателните лихви на централните банки в последните няколко години по повод на борбата с кризата, са един вид "Кейсианска мярка" като неортодоксално решение.

Колкото до идеята за мисията до Луната - било е част от тогавашната космическа надпревара и по чисто политически причини. Икономическата цена е била огромна - мисля над 20% от годишното им БВП, което обяснява и защо не се повтаря. Чак днес технологиите са напреднали до толкова, че да се правят опити за първия частен космически туризъм...

П.С. Препоръчвам и новата институционална икономика, при която на държавата се гледа на изграждаща една обща икономическа рамка.
цитирай
18. krumbelosvet - Благодаря на автора за графиката на неравенството в разпределението.
08.02.2016 10:51
Но тъй като причините за "скоковете" в графиката са сложни, всеки може да ги тълкува по своему. Даже може да избере за маркер кацането на Луната, с което Ачерика излекува увреденото си от Спутник и Гагарин самочувствие. Но от тогава се случи много по-голям научно-технически прогрес именно в Америка. Там постигнаха и успехи в управлението на икономиката и финансите, за които, естествено, не се шуми - иначе ще се изгуби монопола върху някои знания. Мисля, че финансовите господари на света сега решават задачи, много по-сложни и ефективни от тези, решени от Кейнс. Направил съм си труда да го прочета. Да, авторът правилно отбелязва, че Кейнс спасява капитализма, който Маркс иска да унищожи. Чисто като икономикс обаче, май най-голямата разлика от Маркс е тази, че Марксовата "принадена стойност" е наречена "естествена човешка склонност към спестяване".
Без да влизам в детайли, има естествено неравенство, основано на различната икономическа ефективност на личния интелект. То приблизително е изразено от "Разпределението на Парето". Има друга, не стигнала до учебниците формула, която е по-точна. Отклоненията от тази формула означават, че, вътре в една страна, някой се е откъснал от икономиката на страната и паразитира чрез спекула. Законна, дай боже - временно. Лошото е, че спекулантите, като няма за каква да похарчат баснословните си активи, започнаха да си играят на богове и да решават кои и колко хора заслужават да са живи. Или няма такъв проблем?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: demokratizator
Категория: Политика
Прочетен: 237756
Постинги: 34
Коментари: 253
Гласове: 1565
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031