Постинг
12.01.2010 23:23 -
Защо нормалността в българската политика е толкова дефицитна?
Наистина, какво е нормално в политическия живот на страната днес? Нормално ли е да бъдат ограничавани основни човешки права на хората, свързани със свободата, неприкосновеността на личната кореспонденция и изначалното юридическо и човешко разбиране, че "всеки е невинен до доказване на противното"?
Проблемът у нас е много дълбок. Той не започва с този проектозакон, който има за цел да даде по-широк достъп на МВР до личната информация на гражданите. Това е едва върхът на айсберга (което не значи, че хората не са прави с това, че ще протестират срещу него). Има нещо друго в политическия ни живот, което далеч предхожда този ЗЕС или както там се нарича, и то едва ли има много общо със сегашните му вносители и хората, които евентуално ще го приемат и приложат.
Ако трябва да изследваме ситуацията в детайл, ще видим, че преди ГЕРБ и АТАКА, опит за приемане на подобен закон направиха и БСП и ДПС в предишния парламент - само, че там той беше париран от опозицията и НДСВ. На няколко пъти се внасяше такъв законопроект и на няколко пъти се разбра, че няма как да се приеме.
Всъщност, дали той ще се приеме от това или друго Народно събрание няма особено значение - би следвало Конституционният съд, като гарант на Конституцията и конституционносъобразността на дадения закон, да го отхвърли като противоконституционен. И наистина, не това е проблемът.
Проблемът е съвсем друг и той се състои в това, че в последните 20 години в България не може да се каже, че имаше нормален политически живот. Затова и политическите проблеми не са съвсем нормални, както е случаят с този закон. Всъщност, в последните 65 години политически живот у нас реално не е имало. Но при комунистическия режим човек и не очаква особено ниво на такъв - все пак, всички са равни, като изключим една особена прослойка от по-равни. Но инак, да, хората нямат частна собственост, от там нямат и частни интереси (поне на теория) и би следвало да не могат да групират интересите си по начин, който да породи политика. Някои анализатори твърдят пък, че всъщност политически живот си е имало, и то доста бурен, в рамките на самата Партия. Доколко това е било така, аз не се наемам да гадая. Факт обаче е, че това целенасочено изравняване на собствеността премахва груповата идентификация на един човек с дадени индивиди, които имат близки до неговите интереси, а това води и до липса на база за формирането на демократични партии.
Разбира се, скоро след 9-и септември нормалните демократични партии са и юридически забранени - те не могат да съществуват. Това обаче е малък проблем, сравнен с невъзможността на новия тип общество да се приспособи към традиционното разбиране за партии.
Какво се получава? Ами когато се вижда ясно, че комунистическото управление е довело страната до икономически колапс и външнополитическа изолация, се оказва, че няма партии, които да проведат новата смислена политика, която да доведе до постепенно излизане от кризата в началото на 90-те и да реши дългосрочните проблеми на страната, които и днес не можем да решим.
Всъщност, партии няма и как да има. Дори Маркс го е казал: "Базата определя надстройката". За каква база може да става дума в България от 1989-1991 г.? Фалирало стопанство, загубени пазари, огромен външен дълг, а за капак - уравнено общество, което няма почти нищо (като изключим панелката и трабанта). Това общество не може да формира никакъв друг групов интерес освен всеобщия интерес комунистическата партия да сдаде властта, т.е. един чисто негативен интерес. Наистина, много по-лесно е да се обединят хората "против", отколкото "за". Затова и ранният СДС успява да набере такава огромна подкрепа и да докара 1 милион души на митинг. Но дали тези 1 милион души са имали каквото и да било съгласие помежду си, освен основното - че комунизмът трябва да си отиде? Дали са можели да се съгласят за целите и средствата, които ще се използват за постигане на положителните реформи? Едва ли.
А няма и как. Хората не са имали различната частна собственост, която да доведе до появата на различни интереси и групирането на тези интереси в различни политически партии, които да имат ясни програми в защитата на интересите на тези хора. Нямало е една сравнително богата прослойка, която да намери представителство в дясна/консервативна партия, затова е нямало и дясна партия (СДС не е бил дясна партия, а ветрило от партии, включващо много леви и много десни, но все малки организации). Нямало е истински хора на наемния труд, които да търсят социална защита в една лява партия (БСП не беше и не е лява партия, защото нейният електорат се състои в голям процент от тогавашните комунисти и техните наследници, които пък са най-големите капиталисти в днешно време). Но може би най-важното е, че е нямало средна класа, която да е сигурна в труда си, в образованието си, в доходите си и която да може наистина да гласува по съвест за партията, която има най-добрата програма.
Днес, едва-едва, започва да се прояснява някакво ляво и някакво дясно. То обаче е едва прохождащо за една система, която вече 20 години се бори да се стабилизира и нормализира. Нещо повече, в избирателите на лявото има твърде много червени капиталисти, а в тези на дясното - твърде много хора, които са на ръба на бедността и причината да гласуват по този начин е, че мразят комунистите.
В системата ги няма традиционните устои на политическия процес - различните социални групи и традиционните партии. Преди 9-и септември, например, има една сериозна Социалдемократическа партия, няколко либерални партии и Демократическата партия. Те съответно защитават лявото, центъра и дясното - при това доста успешно и до голяма степен в защита на националния интерес на страната. БСДП е организация, която няма нищо общо с изстъпленията на комунистическите партии от онова време, тя ги осъжда. Същевременно тя е в крак с най-модерните за онова време схващания в Европа за социална ангажираност, за защита на наемния труд, за въвеждане на трудово законодателство като ограничена работна седмица, ограничен работен ден и много други, които са станали факт именно в Западна Европа и то благодарение на подобните на БСДП леви партии. От друга страна, в Демократическата партия е имало гениални хора и истински родолюбци като Алеко Константинов, Петко Каравелов, Александър Малинов, Андрей Ляпчев. Алеко е един от най-големите български творци и със силата на перото е изтъквал и подлагал на критика грешките и пороците на прохождащата българска демокрация. Другите трима пък са все големи български държавници, които в трудни времена не са се поколебавали да поемат лична отговорност и да вземат трудни решения. ДП е работила винаги за България, като е поддържала една умерена, демократична и стабилна политика.
Какво стана с тези партии? Те са живи и днес, макар че са в нещо като кома. БСДП, РДП и ДП бяха възстановени през 1989 г. и участваха активно в първоначалния общ фронт срещу БКП. Проблемът е, че липсата на социални различия между хората по това време направи и различията между тези партии толкова дребни, че те на практика загубиха своята цел - да възстановят нормалния политически живот у нас, ставайки новото ляво, новият център и новото дясно на демократична България.
Може би някой ден ще ги видим пак. По-интересният въпрос е дали скоро ще видим партии, които, подобно на тях, да са репрезентативни за големи социални групи и да умеят да водят отговорна национална политика. Партии, които не търсят само някаква гола "анти" реторика, а имат реални идеи за подобряване на благосъстоянието на хората. Само времето ще покаже.
Проблемът у нас е много дълбок. Той не започва с този проектозакон, който има за цел да даде по-широк достъп на МВР до личната информация на гражданите. Това е едва върхът на айсберга (което не значи, че хората не са прави с това, че ще протестират срещу него). Има нещо друго в политическия ни живот, което далеч предхожда този ЗЕС или както там се нарича, и то едва ли има много общо със сегашните му вносители и хората, които евентуално ще го приемат и приложат.
Ако трябва да изследваме ситуацията в детайл, ще видим, че преди ГЕРБ и АТАКА, опит за приемане на подобен закон направиха и БСП и ДПС в предишния парламент - само, че там той беше париран от опозицията и НДСВ. На няколко пъти се внасяше такъв законопроект и на няколко пъти се разбра, че няма как да се приеме.
Всъщност, дали той ще се приеме от това или друго Народно събрание няма особено значение - би следвало Конституционният съд, като гарант на Конституцията и конституционносъобразността на дадения закон, да го отхвърли като противоконституционен. И наистина, не това е проблемът.
Проблемът е съвсем друг и той се състои в това, че в последните 20 години в България не може да се каже, че имаше нормален политически живот. Затова и политическите проблеми не са съвсем нормални, както е случаят с този закон. Всъщност, в последните 65 години политически живот у нас реално не е имало. Но при комунистическия режим човек и не очаква особено ниво на такъв - все пак, всички са равни, като изключим една особена прослойка от по-равни. Но инак, да, хората нямат частна собственост, от там нямат и частни интереси (поне на теория) и би следвало да не могат да групират интересите си по начин, който да породи политика. Някои анализатори твърдят пък, че всъщност политически живот си е имало, и то доста бурен, в рамките на самата Партия. Доколко това е било така, аз не се наемам да гадая. Факт обаче е, че това целенасочено изравняване на собствеността премахва груповата идентификация на един човек с дадени индивиди, които имат близки до неговите интереси, а това води и до липса на база за формирането на демократични партии.
Разбира се, скоро след 9-и септември нормалните демократични партии са и юридически забранени - те не могат да съществуват. Това обаче е малък проблем, сравнен с невъзможността на новия тип общество да се приспособи към традиционното разбиране за партии.
Какво се получава? Ами когато се вижда ясно, че комунистическото управление е довело страната до икономически колапс и външнополитическа изолация, се оказва, че няма партии, които да проведат новата смислена политика, която да доведе до постепенно излизане от кризата в началото на 90-те и да реши дългосрочните проблеми на страната, които и днес не можем да решим.
Всъщност, партии няма и как да има. Дори Маркс го е казал: "Базата определя надстройката". За каква база може да става дума в България от 1989-1991 г.? Фалирало стопанство, загубени пазари, огромен външен дълг, а за капак - уравнено общество, което няма почти нищо (като изключим панелката и трабанта). Това общество не може да формира никакъв друг групов интерес освен всеобщия интерес комунистическата партия да сдаде властта, т.е. един чисто негативен интерес. Наистина, много по-лесно е да се обединят хората "против", отколкото "за". Затова и ранният СДС успява да набере такава огромна подкрепа и да докара 1 милион души на митинг. Но дали тези 1 милион души са имали каквото и да било съгласие помежду си, освен основното - че комунизмът трябва да си отиде? Дали са можели да се съгласят за целите и средствата, които ще се използват за постигане на положителните реформи? Едва ли.
А няма и как. Хората не са имали различната частна собственост, която да доведе до появата на различни интереси и групирането на тези интереси в различни политически партии, които да имат ясни програми в защитата на интересите на тези хора. Нямало е една сравнително богата прослойка, която да намери представителство в дясна/консервативна партия, затова е нямало и дясна партия (СДС не е бил дясна партия, а ветрило от партии, включващо много леви и много десни, но все малки организации). Нямало е истински хора на наемния труд, които да търсят социална защита в една лява партия (БСП не беше и не е лява партия, защото нейният електорат се състои в голям процент от тогавашните комунисти и техните наследници, които пък са най-големите капиталисти в днешно време). Но може би най-важното е, че е нямало средна класа, която да е сигурна в труда си, в образованието си, в доходите си и която да може наистина да гласува по съвест за партията, която има най-добрата програма.
Днес, едва-едва, започва да се прояснява някакво ляво и някакво дясно. То обаче е едва прохождащо за една система, която вече 20 години се бори да се стабилизира и нормализира. Нещо повече, в избирателите на лявото има твърде много червени капиталисти, а в тези на дясното - твърде много хора, които са на ръба на бедността и причината да гласуват по този начин е, че мразят комунистите.
В системата ги няма традиционните устои на политическия процес - различните социални групи и традиционните партии. Преди 9-и септември, например, има една сериозна Социалдемократическа партия, няколко либерални партии и Демократическата партия. Те съответно защитават лявото, центъра и дясното - при това доста успешно и до голяма степен в защита на националния интерес на страната. БСДП е организация, която няма нищо общо с изстъпленията на комунистическите партии от онова време, тя ги осъжда. Същевременно тя е в крак с най-модерните за онова време схващания в Европа за социална ангажираност, за защита на наемния труд, за въвеждане на трудово законодателство като ограничена работна седмица, ограничен работен ден и много други, които са станали факт именно в Западна Европа и то благодарение на подобните на БСДП леви партии. От друга страна, в Демократическата партия е имало гениални хора и истински родолюбци като Алеко Константинов, Петко Каравелов, Александър Малинов, Андрей Ляпчев. Алеко е един от най-големите български творци и със силата на перото е изтъквал и подлагал на критика грешките и пороците на прохождащата българска демокрация. Другите трима пък са все големи български държавници, които в трудни времена не са се поколебавали да поемат лична отговорност и да вземат трудни решения. ДП е работила винаги за България, като е поддържала една умерена, демократична и стабилна политика.
Какво стана с тези партии? Те са живи и днес, макар че са в нещо като кома. БСДП, РДП и ДП бяха възстановени през 1989 г. и участваха активно в първоначалния общ фронт срещу БКП. Проблемът е, че липсата на социални различия между хората по това време направи и различията между тези партии толкова дребни, че те на практика загубиха своята цел - да възстановят нормалния политически живот у нас, ставайки новото ляво, новият център и новото дясно на демократична България.
Може би някой ден ще ги видим пак. По-интересният въпрос е дали скоро ще видим партии, които, подобно на тях, да са репрезентативни за големи социални групи и да умеят да водят отговорна национална политика. Партии, които не търсят само някаква гола "анти" реторика, а имат реални идеи за подобряване на благосъстоянието на хората. Само времето ще покаже.
ДА СИ ПРИПОМНИМ 1996-1997 ГОДИНА - ЗЛОВЕ...
ВИДЕО: Вижте и чуйте началото на демокра...
Георги Марков: И в Би Би Си няма свобода...
ВИДЕО: Вижте и чуйте началото на демокра...
Георги Марков: И в Би Би Си няма свобода...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1565
Блогрол
1. thetrooper - много увлекателно четиво
2. toross - истината за близкото ни минало
3. boristodorov56
4. mamkamu
5. smani
6. Илиян
7. Йосиф Флавий - разбиващ шаблона :)
8. Tvel's blog
9. raylight
10. wallstreet - икономика, финанси, политика
11. Блогът за икономика
12. Разказани медитации
13. Блог на Мартин Заимов
14. Блог на Иво Беров
15. Блог на Теодор Дечев
16. Блог на Мартин Димитров
17. Десни връзки
18. Официален сайт на СДС
19. Факултетен студентски съвет на Философски факултет на СУ
2. toross - истината за близкото ни минало
3. boristodorov56
4. mamkamu
5. smani
6. Илиян
7. Йосиф Флавий - разбиващ шаблона :)
8. Tvel's blog
9. raylight
10. wallstreet - икономика, финанси, политика
11. Блогът за икономика
12. Разказани медитации
13. Блог на Мартин Заимов
14. Блог на Иво Беров
15. Блог на Теодор Дечев
16. Блог на Мартин Димитров
17. Десни връзки
18. Официален сайт на СДС
19. Факултетен студентски съвет на Философски факултет на СУ