Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.01.2010 23:23 - Защо нормалността в българската политика е толкова дефицитна?
Автор: demokratizator Категория: Политика   
Прочетен: 1446 Коментари: 0 Гласове:
3



Наистина, какво е нормално в политическия живот на страната днес? Нормално ли е да бъдат ограничавани основни човешки права на хората, свързани със свободата, неприкосновеността на личната кореспонденция и изначалното юридическо и човешко разбиране, че "всеки е невинен до доказване на противното"?

Проблемът у нас е много дълбок. Той не започва с този проектозакон, който има за цел да даде по-широк достъп на МВР до личната информация на гражданите. Това е едва върхът на айсберга (което не значи, че хората не са прави с това, че ще протестират срещу него). Има нещо друго в политическия ни живот, което далеч предхожда този ЗЕС или както там се нарича, и то едва ли има много общо със сегашните му вносители и хората, които евентуално ще го приемат и приложат.

Ако трябва да изследваме ситуацията в детайл, ще видим, че преди ГЕРБ и АТАКА, опит за приемане на подобен закон направиха и БСП и ДПС в предишния парламент - само, че там той беше париран от опозицията и НДСВ. На няколко пъти се внасяше такъв законопроект и на няколко пъти се разбра, че няма как да се приеме.

Всъщност, дали той ще се приеме от това или друго Народно събрание няма особено значение - би следвало Конституционният съд, като гарант на Конституцията и конституционносъобразността на дадения закон, да го отхвърли като противоконституционен. И наистина, не това е проблемът.

Проблемът е съвсем друг и той се състои в това, че в последните 20 години в България не може да се каже, че имаше нормален политически живот. Затова и политическите проблеми не са съвсем нормални, както е случаят с този закон. Всъщност, в последните 65 години политически живот у нас реално не е имало. Но при комунистическия режим човек и не очаква особено ниво на такъв - все пак, всички са равни, като изключим една особена прослойка от по-равни. Но инак, да, хората нямат частна собственост, от там нямат и частни интереси (поне на теория) и би следвало да не могат да групират интересите си по начин, който да породи политика. Някои анализатори твърдят пък, че всъщност политически живот си е имало, и то доста бурен, в рамките на самата Партия. Доколко това е било така, аз не се наемам да гадая. Факт обаче е, че това целенасочено изравняване на собствеността премахва груповата идентификация на един човек с дадени индивиди, които имат близки до неговите интереси, а това води и до липса на база за формирането на демократични партии.

Разбира се, скоро след 9-и септември нормалните демократични партии са и юридически забранени - те не могат да съществуват. Това обаче е малък проблем, сравнен с невъзможността на новия тип общество да се приспособи към традиционното разбиране за партии.

Какво се получава? Ами когато се вижда ясно, че комунистическото управление е довело страната до икономически колапс и външнополитическа изолация, се оказва, че няма партии, които да проведат новата смислена политика, която да доведе до постепенно излизане от кризата в началото на 90-те и да реши дългосрочните проблеми на страната, които и днес не можем да решим.

Всъщност, партии няма и как да има. Дори Маркс го е казал: "Базата определя надстройката". За каква база може да става дума в България от 1989-1991 г.? Фалирало стопанство, загубени пазари, огромен външен дълг, а за капак - уравнено общество, което няма почти нищо (като изключим панелката и трабанта). Това общество не може да формира никакъв друг групов интерес освен всеобщия интерес комунистическата партия да сдаде властта, т.е. един чисто негативен интерес. Наистина, много по-лесно е да се обединят хората "против", отколкото "за". Затова и ранният СДС успява да набере такава огромна подкрепа и да докара 1 милион души на митинг. Но дали тези 1 милион души са имали каквото и да било съгласие помежду си, освен основното - че комунизмът трябва да си отиде? Дали са можели да се съгласят за целите и средствата, които ще се използват за постигане на положителните реформи? Едва ли.

А няма и как. Хората не са имали различната частна собственост, която да доведе до появата на различни интереси и групирането на тези интереси в различни политически партии, които да имат ясни програми в защитата на интересите на тези хора. Нямало е една сравнително богата прослойка, която да намери представителство в дясна/консервативна партия, затова е нямало и дясна партия (СДС не е бил дясна партия, а ветрило от партии, включващо много леви и много десни, но все малки организации). Нямало е истински хора на наемния труд, които да търсят социална защита в една лява партия (БСП не беше и не е лява партия, защото нейният електорат се състои в голям процент от тогавашните комунисти и техните наследници, които пък са най-големите капиталисти в днешно време). Но може би най-важното е, че е нямало средна класа, която да е сигурна в труда си, в образованието си, в доходите си и която да може наистина да гласува по съвест за партията, която има най-добрата програма.

Днес, едва-едва, започва да се прояснява някакво ляво и някакво дясно. То обаче е едва прохождащо за една система, която вече 20 години се бори да се стабилизира и нормализира. Нещо повече, в избирателите на лявото има твърде много червени капиталисти, а в тези на дясното - твърде много хора, които са на ръба на бедността и причината да гласуват по този начин е, че мразят комунистите.

В системата ги няма традиционните устои на политическия процес - различните социални групи и традиционните партии. Преди 9-и септември, например, има една сериозна Социалдемократическа партия, няколко либерални партии и Демократическата партия. Те съответно защитават лявото, центъра и дясното - при това доста успешно и до голяма степен в защита на националния интерес на страната. БСДП е организация, която няма нищо общо с изстъпленията на комунистическите партии от онова време, тя ги осъжда. Същевременно тя е в крак с най-модерните за онова време схващания в Европа за социална ангажираност, за защита на наемния труд, за въвеждане на трудово законодателство като ограничена работна седмица, ограничен работен ден и много други, които са станали факт именно в Западна Европа и то благодарение на подобните на БСДП леви партии. От друга страна, в Демократическата партия е имало гениални хора и истински родолюбци като Алеко Константинов, Петко Каравелов, Александър Малинов, Андрей Ляпчев. Алеко е един от най-големите български творци и със силата на перото е изтъквал и подлагал на критика грешките и пороците на прохождащата българска демокрация. Другите трима пък са все големи български държавници, които в трудни времена не са се поколебавали да поемат лична отговорност и да вземат трудни решения. ДП е работила винаги за България, като е поддържала една умерена, демократична и стабилна политика.

Какво стана с тези партии? Те са живи и днес, макар че са в нещо като кома. БСДП, РДП и ДП бяха възстановени през 1989 г. и участваха активно в първоначалния общ фронт срещу БКП. Проблемът е, че липсата на социални различия между хората по това време направи и различията между тези партии толкова дребни, че те на практика загубиха своята цел - да възстановят нормалния политически живот у нас, ставайки новото ляво, новият център и новото дясно на демократична България.

Може би някой ден ще ги видим пак. По-интересният въпрос е дали скоро ще видим партии, които, подобно на тях, да са репрезентативни за големи социални групи и да умеят да водят отговорна национална политика. Партии, които не търсят само някаква гола "анти" реторика, а имат реални идеи за подобряване на благосъстоянието на хората. Само времето ще покаже.



Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: demokratizator
Категория: Политика
Прочетен: 237769
Постинги: 34
Коментари: 253
Гласове: 1565
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031