Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.07.2020 10:33 - Да потърсим 160 (или защо оставката не е достатъчна)
Автор: demokratizator Категория: Политика   
Прочетен: 2205 Коментари: 3 Гласове:
2

Последна промяна: 21.07.2020 10:35

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

В тези объркани дни на (пост?)пандемичен стрес и продължаваща управленска немощ, си задавам въпроса не е ли редно да потърсим малко “външна” помощ, за да излезем от омагьосаните кръгове, в които сами сме се вкарали като общество. Например, някои от нас си спомнят времето, когато 160 беше номерът на пожарната – място, в което се обаждаш, когато положението е станало напечено. Е, в случая като че ли положението ще бъде прекалено напечено за пожарната, съдейки по факта, че дори главният пожарникар на републиката изглежда има затруднения с овладяването му.

Но какво да кажем за едно друго, неизползвано до момента, и малко позабравено 160? Чл. 160 от Конституцията:

Чл. 160.
(1) Народното събрание решава да се произведат избори за Велико Народно събрание с мнозинство две трети от общия брой на народните представители.
(2) Президентът насрочва избори за Велико Народно събрание в тримесечен срок от решението на Народното събрание.
(3) С произвеждането на избори за Велико Народно събрание пълномощията на Народното събрание се прекратяват.

Защо по дяволите, питате вие.

Отговорът е колкото прост, толкова и комплексен. Но аз ще се спра само на няколко щриха, които според мен илюстрират цялостната картина на управленска дисфункция, породена, в немалка степен, от недъзите на настоящата ни, макар и иначе уважавана, Конституция.

1)      Настоящата система на управление породи диспропорции в изпълнителната власт

Гледали сме многократно този епизод. Президент и премиер, вкопчени в пореден конфликт, несъумяващи нито да работят съвместно, нито да излъчат категоричен „победител“, който да консолидира властовия ресурс. Тази надпревара в случая далеч не води до лелеяните предимства на конкурентното начало, каквото бихме очаквали, ако ставаше въпрос за икономическо съревнование. Напротив, тук говорим за политически конфликт, който създава разделение в обществото и води до това, че почти никога в новата ни история фигурата на президента не може да бъде чистосърдечно определена като такава на „обединител на нацията“, каквато му е отредената роля по Конституция.

Причините за тази дисфункция? Огромният дисбаланс между прекия избор на президента, натоварващ го с висока обществена легитимност и очаквания, от една страна, и практически силно стеснения кръг от правомощия, които президентът има в условия на нормално протичане на обществено-политическия живот в страната, от друга страна. След 30 години горчив опит, добре би било ВНС да адресира този проблем в една или в друга посока:

  • Засилване на президента като ръководител на изпълнителната власт за сметка на премиера; или
  • Премахване на прекия избор на президента и част от правомощията му, които го правят особено силен по време на кризи (например, назначаването на служебни правителства).

2)      Настоящата система на управление породи шарени парламенти и задкулисни мнозинства

Ролята за това не е толкова на Конституцията, колкото на останалите закони (най-вече Изборния кодекс) и начина, по който те се променят. Би било добре „правилата на играта“ относно начина, по който политическите партии се конкурират за доверието на избирателите, да бъдат предварително ясно установени, и то, по начин, който не търпи честа или лесна промяна. Традиционната промяна на тези правила, която очакваме преди всеки едни избори, е част от тънка сметка, която управляващите си правят, за да получат едно или друго нерегламентирано предимство.

Много по-целесъобразно би било, ако правилата за избор на народните представители бяха описани ясно в основния закон, така че да не могат да търпят честа промяна. Случаят може да се използва и за решаването на проблема на шарените парламенти и неясните мнозинства – до голяма степен дължащи се на използваната пропорционална избирателна система и наличието на ниска бариера за влизане в парламента за дадена листа. Съществуват голям брой варианти за мажоритарна или смесена избирателна система, които могат да се приложат, и да доведат до формирането на много по-ясно изразени мнозинства в парламента. Последните от своя страна ще могат да излъчват отговорни правителства, които да не се крият зад коалиционни споразумения или, в по-лошия вариант, да изграждат задкулисни зависимости, на база на които цялото общество редовно да преживява сътресения.

3)      Настоящата система роди зависимия съд и „независимата“ прокуратура

Един от безспорните приноси на българския конституционализъм към световното правно наследство ще остане идеята, че прокуратурата трябва да се разбира като част от съдебната власт, и заради това трябва да се ползва със съответна независимост. Поради последното във ВСС контролът върху прокуратурата от някакво политическо ръководство е практически липсващ. От друга страна, върху съда се упражнява политически контрол, отново достойно за аналите на конституционализма по света.

Защо последното е проблем? Прокуратурата неслучайно се нарича още „държавно обвинение“, логично е именно тя да защитава страната на държавата (и дори, на правителството в частност) в даден правен спор. В една добре работеща система на институционални свързаности, прокуратурата би работила в унисон с органите на МВР и следствието, за да защити по най-добрия възможен начин интереса на държавата. Но същевремнно, прокуратурата в този случай би отговаряла за своите действия пред съответното политическо ръководство вместо отговорността й да бъде сведена до изначално безотговорната пред обществото роля на „инструмент на Господ“, която обаче я поставя в потенциални зависимости от други неформални фактори.

Съдът, от друга страна, трябва да бъде независим, именно защото разчитаме на него да отсъди справедливо и точно в даден спор, а не да заема нечия страна. Поставяйки го под политически контрол, ние допринасяме за изкривяването на практиката му, което е крайно време да бъде прекратено.

4)      Институцията ВНС сама по себе си трябва да отпадне

В нашата Конституция има някои архаизми, които би било добре да отпаднат. Един от тях е самата институция на Велико народно събрание, което единствено да има право да прави определени промени в държавното устройство. Това е архаизъм от 18-19 век, който е трудно обясним в наши дни, и може би основната причина до момента недъзите на Конституцията да не са били адресирани, е именно сложността на процеса по свикване на ВНС, съчетана с бързите темпове, с които върви съвременната законодателна дейност, изискващи обикновените народни събрания да работят постоянно. Същевременно, много страни вече не предвиждат подобен тромав орган да се занимава с промените в конституциите, които се правят, а вместо това са предвидили различни правила (по-широки мнозинства в националния парламент, квалифицирани мнозинства в определен брой щатски / регионални парламенти, референдуми с определено ниво на подкрепа и др.) за приемане на всички възможни промени. Би било добре подобна стъпка да се направи и у нас, за да ВНС да престане да се използва в обществения дебат като плашило и едновременно с това като съвременен еквивалент на светлия социализъм (нещо прекрасно, което ще реши всички проблеми, стига само някой ден да стане реалност).

5)      Само това не е изпробвано

Малко възможности остават неизчерпани за българското общество след 30-годишен преход и продължаваща неспособност на държавата и политическото представителство да отговорят на очакванията на преобладаващото мнозинство от хората. Протестите днес са ехо на протестите от 2013 г., които пък повтаряха част от исканията на протестите от 2009 г., които пък бяха вдъхновени от протестите през 1997 г., които почерпиха енергия и от протестите през 1990 г... За всекиго е ясно, че междувременно се смениха не едно и две правителства, както и не една и две управляващи партии. Лесно е да зачеркнем всички и да кажем „Това е, защото те всички са производни на БКП“. Но истината е, че дори така да е, именно Конституцията не ни дава възможност да ограничим посоченото явление с лустрация („Никой не може да бъде преследван или ограничаван в правата си поради своите убеждения“).

Освен това, недъзите на Конституцията са предизвикали в немалка степен и разрив в обществото. Изготвянето на нова и адекватна Конституция може да служи за препотвърждаване на обществения договор, който на едно символично равнище да намали конфликтите между отделните групи, и да ги накара да работят за общото благо.

6)      Ако не сега – кога?

Възможностите да се свика Велико народно събрание за решаване на належащите проблеми на държавното устройство не са толкова често срещани. Много хора ще кажат „Но сега е криза!“ и „Не е времето за подобни експерименти!“. Истината е, че именно кризата трябва да се използва за впрягане на тази извънредна гражданска енергия в изграждане на нещо конструктивно, което да промени политическата система, да даде нова надежда на обществото, и да вдъхнови нови участници да се включат в политическия живот на страната и да предложат смислени алтернативи.

Всъщност нито един момент няма да бъде напълно подходящ. Ако няма криза, то ще има период на растеж, в който отново никой от политическия елит няма да има интерес да предложи подобна радикална мярка. Възможността, която се открива днес, може би е една на поколение.

Към днешна дата не е за подценяване фактът и, че един протест, колкото и справедлив да е той, не може да разчита единствено на събраната с десетилетия отрицателна енергия и желание за възмездие. Ако този протест иска да успее да постигне нещо трайно за обществото, рано или късно той трябва да предложи алтернатива, и нещо градивно, като цел, за която хората да могат да се борят. Промяната на Конституцията може да бъде тази цел, която да обедини големи части от обществото, и да донесе поне част от така желаната промяна.

 




Гласувай:
2



Предишен постинг

1. krumbelosvet - Уви
21.07.2020 11:55
Всеки опит за вътрешно-политически анализ е губи-време, без отчитане на ВЪНШНОТО влияние, натиск и принуда. И външни мръсни трикове. Като двата финансово-пропагандни трика, през 1996-97-ма и 2009-та.
А в момента президентската република на САЩ е на колене не само от расовия бунт. А главно от това, че могъщите врагове на Тръмп фактически НЕ ПРИЗНАХА избора му за президент. Оти е анти-Уолстрийт.
цитирай
2. apostapostoloff - Къде е Мунчо, бе?
21.07.2020 15:15
Къде се покри Мунчо?
Сигурно е получил нервна криза като е разбрал, какъв грандиозен успех пожъна Борисов в Брюксел. Майкат му се еба на това безполезно лайно!
цитирай
3. demokratizator - Всеки опит за вътрешно-политич...
21.07.2020 22:14
krumbelosvet написа:
Всеки опит за вътрешно-политически анализ е губи-време, без отчитане на ВЪНШНОТО влияние, натиск и принуда. И външни мръсни трикове. Като двата финансово-пропагандни трика, през 1996-97-ма и 2009-та.
А в момента президентската република на САЩ е на колене не само от расовия бунт. А главно от това, че могъщите врагове на Тръмп фактически НЕ ПРИЗНАХА избора му за президент. Оти е анти-Уолстрийт.


Съгласен съм, за пълноценен анализ е необходимо да се анализират детайлите на много повече нива. Но ако приемем опростената логика, че ние самите не можем да въздействаме особено силно върху останалия свят, ни остава поне да направим каквото зависи от нас, за да променим статуквото вътрешно. Най-силната карта, която при нас остава неизиграна, е именно тази на ВНС.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: demokratizator
Категория: Политика
Прочетен: 236588
Постинги: 34
Коментари: 253
Гласове: 1565
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031