Преди малко имах удоволствието да гледам изявата на видната "социалистка" Татяна Дончева в "Шоуто на Иван & Андрей". Там тя сподели с многомилионната зрителска маса, че всъщност няма да цепи БСП, тъй като може да се цепи само твърда субстанция (а явно БСП в нейните представи е по-скоро нещо като пихтия). Обяви обаче, че умува върху нов ляв проект за гражданско движение, което да изповядва лява идеология.

В първия момент се опитах да погледна безпристрастно на нещата (колкото и да е трудно) и да се абстрахирам от личността на самата Дончева. Мисля си, добре, хубаво е за политическия живот на една страна да има както силно дясно, така и силно ляво. Това, че у нас няма нито едното, нито другото, е отделен въпрос, но все пак би било хубаво да ги има. Дончева поясни, че ако от българския народ приемем, че 50% са склонни да се пишат като леви, то едва 10% се чувстват представени по подходящ начин от БСП. В такъв случай, продължих си аз мисълта, е добре, че Татяна Дончева осъзнава необходимостта от нов ляв проект.

Да, ама не, както обича да казва Петко Бочаров. Защото нов ляв проект в истинския смисъл на думата би бил един европейски прочит на историята, съчетан с модерните социални и социалдемократически разбирания за политика и социална държава, а не това, за което Дончева говори толкова време - приобщаване на "ветераните" на БСП/БКП, така че да не се чувстват така изоставени и идейно предадени от настоящия курс на партията. Веднага ми стана ясно какво цели Дончева - не демократизиране на партията, а втвърдяване и събиране на консервативната част от комунистите в движение под неин контрол.

Удивен съм от факта, че в българския политически живот толкова време не се появи нормална лява партия, която да се разграничи от репресиите на комунистическия режим, от тоталирарните залитания и издигането на пиедестал на хора, които чисто морално не заслужават това. Нещо повече, удивен съм от наглостта на някои комунистически дейци, които твърдят, че партията им е столетница и е на "120 години". Преди горе-долу толкова години е създадена БСДП, която има различни клонове и само един от тях е този на БКП/БСП. Широките социалисти, които също произлизат от БСДП, имат много по-различно поведение и идеология и наистина заслужават определението леви. БКП, от друга страна, си остава една тоталитарна антисистемна (преди 9-и септември) партия, която с помощта на чужда армия успява да наложи диктаторски режим чрез терор. Както виждаме, много от наследниците й, които уж се демократизираха и европеизираха, продължават да копнеят по времената на този престъпен режим.

Докато това е така, докато онези хора не се извинят за конкретно стореното от тях и цялостно извършеното от партията им, докато не приемат на дело новото демократично начало, никакъв нов "ляв" проект няма да ги спаси. Те ще си останат партията на носталгията по един отминал режим и постепенно ще избледнеят и изчезнат.

Кой знае, може би това е за добро. Дано тогава да се намерят разумни млади хора, които да могат да изградят и едно истинско модерно ляво - лявото на Тони Блеър, на Бил и Хилари Клинтън, на Барак Обама, а не лявото на Ленин, Сталин, Брежнев и Тодор Живков.